Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и първоначална корекция
vens (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2

За начална училищна възраст

Издателство „Български художник“, София, 1989

Редактор: Пламен Цонев

Художествен редактор: Буян Филчев

Технически редактор: Йордан Йорданов

Коректор: Димитрина Еленова

Художник: Николай Алексиев

История

  1. — Добавяне

Живял някога един богат търговец на име Девдат. Той притежавал несметни богатства.

Една нощ сънувал, че се разхожда в градината си и се радва на свежия прохладен вятър, на уханието на цветята, на сянката на дърветата. И когато минавал покрай едно дърво, видял малко момиченце с необикновена красота и сияние. Това можело да бъде само някоя богиня.

— Коя си ти, богиньо? — попитал той.

— Аз съм Лакшми — богинята на богатството. Омръзна ми да стоя затворена в твоя железен сандък. Затова излязох да се поразходя на чист въздух. На тебе също ти е приятно навън, нали? Тогава защо аз да стоя затворена? Много съм сърдита и днес ще напусна сандъка ти завинаги.

Като чул това, богатият търговец се разтреперал.

— Ти си богиня Лакшми? Моля те, прости ми! Ако ме оставиш, как ще живея — започнал да я моли той.

Но богиня Лакшми си тръгнала. На търговеца му призляло. Но после се съвзел, изтичал след нея и се хвърлил в краката й.

— Богиньо, дай ми седем дни срок. Каквото искаш, това ще правя. Не съм знаел, че ти е нужен чист въздух. От сега нататък ще се грижа за тебе като за себе си.

Лакшми се спряла.

— Добре. Ще изпълня желанието ти, но при едно условие: да направиш приюти за бедни, манастири и странноприемници; да изкопаеш кладенци и да засадиш дървета край пътищата, където хората да си почиват през летните горещини и да утоляват жаждата си; да отвориш болници, в които бедните, гладните, сакатите да се лекуват безплатно. Това може да струва цялото ти богатство, но трябва да го направиш! Ако си съгласен, аз ще остана да живея при тебе, ако не — ще си отида завинаги.

И богиня Лакшми изчезнала.

Девдат много се уплашил. Той бил голям скъперник. Как щял да отдели толкова пари? Та той не позволявал да пропадне дори един грош! Гледал да не заплати труда на слугите си, а към бедните нямал никаква милост.

А сега Лакшми му заповядала да даде цялото си богатство. Този сън легнал като камък на сърцето му. Той го разказал на жена си.

— Лакшми си е отишла! — започнала да плаче тя. — Какво ще правим сега? Нима ще живеем в нищета? Бързо изпълнявай всичко, което ти е заръчала богинята!

Търговецът си мислел: „Едното е кладенец, другото е пропаст. Ако не дам парите, ще си отиде Лакшми и аз ще обеднея. Ако ги дам, пак ще бъда беден“.

Девдат изпълнил условието на Лакшми и след седем дни станал бедняк. Не му останал дори грош. От мъка не можел нито да яде, нито да спи. И толкова отслабнал, че заприличал на суха вейка.

Веднъж, като лежал гладен в леглото си, най-после след полунощ заспал. Тогава пак се появила Лакшми и казала:

— Девдат, доволна съм от тебе и няма да те оставя. Стани да ме посрещнеш!

Но търговецът бил отчаян.

— Аз нямам вече богатство — едва промълвил той. — Всичко, което имах, свърши. Какво ще правиш при бедняк? А и как да те посрещна?

— Не, сине! Ти грешиш! Аз съм с тебе! Рано сутринта иди на брега на реката. Там ще видиш мъдрец, седнал под едно дърво. Доведи го в дома си. Нагости го с любов. После вземи една желязна пръчка и го докосни с нея. Той ще се превърне в злато. С това злато отново започни търговия.

И богиня Лакшми пак изчезнала.

Девдат отворил очи. Радостта му била безкрайна. Бързо станал и на разсъмване отишъл на брега на реката. Дълго обикалял там, но нямало никого. Разтревожен, той решил да си тръгне и чак тогава изневиделица мъдрецът се появил под дървото.

Търговецът веднага му се поклонил. Завел го вкъщи. Направил всичко, което заръчала богинята в съня му. Мъдрецът наистина се превърнал в злато.

Девдат бил много щастлив. Благодарил на Лакшми хиляда пъти. Отново започнал търговия, която се разраствала не за дни, а за часове.

Потресен от случилото се, търговецът се променил. Постепенно той пак забогатял, но не се отказал да прави благодеяния. В целия град се заговорило за него.

В града живеел един бръснар. Веднъж той казал на жена си:

— Иди при жената на търговеца и разбери от нея тайната му: как се забогатява отново толкова бързо.

След няколко дни жената на бръснаря отишла при жената на Девдат и любезно я заговорила:

— По милостта на бога пак се върнаха хубавите дни за вас. Трябва да сте направили нещо добро, щом нито един ден не останахте гладни.

Жената на търговеца била откровена. Тя разказала всичко от начало до край.

Зарадвана, глупавата жена на бръснаря си отишла вкъщи и веднага разказала цялата история на мъжа си.

— Остави всичко — казала развълнувано тя — и утре сутринта рано-рано иди на брега на реката. Който мъдрец видиш да седи под дървото, хвани го. Така и ние ще станем богати.

И тя се засмяла самодоволно.

Бръснарят също бил глупав. Изпълнил всичко, което заръчала жена му. На другия ден отишъл на брега на реката. Случайно там седял един мъдрец. Той го завел в дома си и го нагостил. След това с желязна пръчка го ударил по главата. Алчен за злато, той го ударил с все сила, като се надявал, че така мъдрецът по-бързо ще стане златен.

Но станало съвсем друго. Мъдрецът извикал от болка:

— Ей, злодей, защо ме биеш?

И вместо да се превърне в злато, си оставал все същия. Бръснарят се ядосал. Той не обръщал внимание на охканията на мъдреца и го удрял с пръчката. Привлечени от виковете, се събрали много хора. Те завели двамата в двореца. Бръснарят казал:

— Царю, аз не съм виновен. Този мъдрец е нагъл. Толкова бой изяде и пак не се превърна в злато.

Царят го съжалил за глупостта му. Той извикал Девдат и поискал обяснение. Като го изслушал, царят казал:

— Глупако, ти си подражавал, без да мислиш. Търговецът е раздал цялото си богатство. Едва тогава Лакшми се е смилила над него. Ти какво си дал? Какво добро си направил? За да искаш да получиш, трябва първо да дадеш!

Бръснарят се разкаял за постъпката си. Вместо да стане богат за седем дни, той влязъл в затвора за цял живот. Какво можело да се направи! Ако не изкупел вината си за побоя над мъдреца, щял да носи греха си седем живота.

Край