Цар Сонвир

Царят на Дхампур, Сонвир, винаги се съветвал с жена си Сонавти. Тя била много умна и смела и разбирала от царските дела.

Сонавти ценяла образованите хора и много се грижела за бедните в царството. А цар Сонвир винаги повтарял:

— Моето семейство е народът. Всички хора са ми братя и приятели. Цялото ми богатство и владения са за тях.

Веднъж, когато царят отново и отново повтарял тези думи, един хитрец решил да се възползва от щедростта му. Той бил търговец на платове в Дхампур.

И ето, един ден търговецът отишъл в двореца и казал на стражите:

— Аз съм по-малкият брат на царя. Пуснете ме да вляза при него.

Като съобщили това на царя, той казал:

— Всички са ми братя! Нека влезе този човек!

Търговецът влязъл и царят го попитал:

— Какво те води при мене?

— Аз съм от Вашето семейство, Ваш по-малък брат.

На учудването на царя той отговорил:

— Вие сам казвате, че народът е Вашето семейство и всички са Ви братя. Нима ще отречете, че познавате своя брат?

Царят се засмял.

— Не съм казал, че не те познавам. Щом си от моя народ, значи си мой брат. Но аз те питах какво искаш от мене.

Търговецът важно казал:

— Аз съм Ваш брат и затова трябва да ми дадете половината от всичко, което притежавате.

Сега царят разбрал цялата му хитрост. Той извикал министъра и пред търговеца го попитал:

— Колко жълтици има в царската хазна? Тази година какви разходи направихте и какъв беше доходът ни? Виж също какво се предвижда за следващата година. Като направиш цялата сметка, веднага ела при мене!

Министърът бил много съобразителен. Той се досетил каква е работата и решил да даде добър урок на хитреца. А царят любезно поканил търговеца да дойде в двореца на следващия ден.

Цар Сонвир разказал на жена си за случилото се. Умната царица разбрала, че този човек иска да се възползва от щедростта на царя, и казала:

— А защо ние да не вземем от него малко пари и да ги дадем на бедните?

На другия ден търговецът отново застанал пред царя. Дошъл и министърът с готовата сметка. Царят му дал знак и той започнал да говори:

— Царю, всички в Дхампур се оплакват от скъпотията. Някои заплашват с бунт. Съседните царства се готвят да ни нападнат. При това положение смятам, че има опасност царската хазна да се опразни.

Търговецът мълчаливо слушал отчета на министъра. А министърът продължавал да говори на царя за тежкото положение.

— Населението в царството толкова се е увеличило, че през следващите години трудно ще се изхранва. Според мене Вие трябва да поискате помощ от Вашия по-малък брат. Ако той е наполовина стопанин на хазната, не с ли негов дълг сега, когато страната е затруднена, да даде половината от богатството си?

След тези думи алчността на търговеца веднага се изпарила. Той избягал от двореца и никога повече не се върнал.