Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и първоначална корекция
vens (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Принцът кобра. Индийски народни приказки том 2

За начална училищна възраст

Издателство „Български художник“, София, 1989

Редактор: Пламен Цонев

Художествен редактор: Буян Филчев

Технически редактор: Йордан Йорданов

Коректор: Димитрина Еленова

Художник: Николай Алексиев

История

  1. — Добавяне

Имало някога трима много любознателни ученици. Те непрекъснато задавали въпроси на учителя си и отговорите му никога не ги задоволявали. Затова продължавали да задават въпроси отново и отново.

Накрая учителят преценил, че неговите ученици вече имат достатъчно знания, почерпани от книгите, но съвсем не познават действителния живот. Едно пътешествие би било много полезно за тях. Учениците ще разгледат и други места, ще опознаят хората, ще се научат как да се отнасят с тях.

И той тръгнал с тримата си ученици. По пътя наистина можело да се видят много нови неща. Учителят надълго и нашироко им обяснявал всичко. И той, и учениците били много доволни.

Веднъж, както вървели, вървели, стигнали до някакво село. Учителят много огладнял и казал на учениците да приготвят нещо за ядене.

Трите момчета веднага се заловили за работа. Но като извадили от торбите си всичко, видели, че маслото било свършило. Тогава единият ученик казал:

— Вие запалете огъня, а аз ще отида да потърся масло в селото и бързо ще се върна.

Ученикът решил да огледа къщите в селото и където види вързана крава или биволица, да помоли стопаните за малко масло. И той видял в една къща биволица с много дълги рога. Биволицата била на една стара жена. Ученикът попитал старицата:

— Майко, можеш ли да ми дадеш малко масло? Трябва да приготвим ядене за нашия учител.

Старата жена била много добра.

— Ще ти дам, колкото искаш, сине — казала тя. — Почакай ме тук. Аз ей сега ще донеса маслото.

Но преди да тръгне, ученикът й казал:

— Биволицата ти има много дълги рога, майко! Ако умре, как ще я изнесете през вратата?

Като чула това, старицата почервеняла:

— Виж го ти него! Ще мисли за смъртта на биволицата ми и отгоре на това ще иска масло. Махай се оттук! Нямам масло за тебе!

И старицата изгонила ученика, вместо да му даде масло.

Тогава учителят изпратил втория ученик в селото. Когато той дошъл при старицата, тя се оплакала от лошото поведение на приятеля му. Като изразил възмущението си от постъпката му, ученикът казал:

— Приятелят ми е голям глупак! Та може ли умряла биволица да се държи вкъщи? Тя трябва да се изнесе навън, та ако ще да й се отрежат краката и рогата!

Това било вече непоносимо за старата жена. Тя грабнала точилката и, готова да удари ученика, се развикала:

— Ти срам нямаш ли?! Не стига, че си дошъл да просиш милостиня, ами отгоре на всичко искаш да умре биволицата ми. Проклет да си! И по-скоро се махай от очите ми! Нямам масло за тебе!

Така, като изслушал проклятието на старицата, вторият ученик също избягал.

Накрая учителят изпратил за масло третия ученик. Като го видяла, жената отново почервеняла от гняв. Но момчето първо я поздравило много учтиво и после казало:

— Майко, нашият учител Ви изпраща извиненията си. Вие сте толкова великодушна! Аз също Ви моля от сърце да простите грешките на двамата ми приятели.

Като казал това, ученикът си тръгнал, но старицата го извикала да се върне. Тя напълнила менчето му с масло и изпратила поздрави на учителя му.

Когато третият ученик се върнал с пълното с масло менче, учителят извикал и другите двама ученици и казал:

— Само знанията от книгите не са достатъчни, деца! Житейският опит е не по-малко необходим!

Край