Свършена работа

Това се случило една вечер, когато, привършили полската си работа, хората се прибирали в селото. По пътя разговаряли: едни за дома си, други — за бъдещето, трети — за ядене и пиене. Някои говорели за предстоящата си женитба и сватбената церемония, а имало и такива, които си правели планове да напуснат селото и да отидат в града.

Последен мълчаливо вървял един селянин на име Сомнатх. Както си вървял, изведнъж настъпил нещо, което силно заблестяло. Той се спрял и внимателно се вгледал в него. Но като не разбирал какво е това, с нарастващо любопитство посегнал да го вземе, за да го разгледа отблизо. И колко голямо било учудването му, когато разбрал, че това светещо нещо е къс злато.

Примрял от вълнение, Сомнатх се опитал да вдигне златния къс, но той не помръдвал от мястото си. „Ами сега какво да правя?“ — запитал се той и решил да остави златото и да отиде в селото. Но преди да тръгне, го засипал с пръст така, че да заприлича на обикновен камък и никой да не го забележи.

Пристигнал в селото, веднага отишъл при златаря Парасанатх, разказал му всичко и накрая любезно предложил:

— Ако ти ми помогнеш да раздробим този къс злато, аз ще ти дам няколко парчета от него.

Парасанатх не повярвал и затова отново попитал:

— Наистина ли ще ми дадеш от златото?

— Разбира се! — казал Сомнатх. — Ако ми помогнеш, непременно ще ти дам малко злато.

Тогава Парасанатх се съгласил. Взел чук и всички необходими инструменти и двамата отишли на мястото, където било златото.

Докато разбивал огромния къс, златарят, обзет от алчност, започнал да си мисли, че може да вземе за себе си всичкото злато и да премахне Сомнатх от пътя си.

В това време Сомнатх също променил намерението си. На него му се приискало да вземе целия къс и да не даде нищо на помощника си.

И докато Парасанатх бил зает с раздробяването на златото, Сомнатх незабелязано отишъл до дома си и донесъл голяма бутилка с вино. Той я оставил пред златаря и казал:

— Ти не се ли умори много? Я си пийни малко да се подкрепиш и после ще довършиш работата.

Парасанатх много се зарадвал на бутилката, защото обичал да си пийва. Той изпил част от питието и продължил работата си, като все мислел как да се отърве от Сомнатх. Накрая, като свършил с раздробяването на златото, Парасанатх замахнал с чука и ударил съдружника си по главата. Само след миг Сомнатх бил мъртъв.

Но в напитката, която Парасанатх изпил, имало отрова. Под нейното въздействие малко по-късно той също се строполил мъртъв на земята.

Така раздробеният златен къс си останал на мястото, а двамата алчни мъже си отишли от света. В желанието си да причинят зло един на друг те и двамата загубили живота си.