Как Теналириман заплатил на брамините

Това се случило много, много отдавна…

Майката на цар Кришнадев се разболяла тежко и нямало никаква надежда да оздравее. Преди да умре, тя поискала да яде манго. Царят веднага заповядал да й донесат. Но малко преди да изпълнят последното й желание, тя издъхнала.

Цар Кришнадев много се натъжил. Той събрал всички брамини и им казал:

— В последния си час майка ми поиска да яде манго. Но когато й донесоха, вече беше късно. Тя беше мъртва. Сега душата й няма да има покой. Научете ме какво да направя, за да й помогна.

Брамините решили, че това е много подходящ случай за печалба и не трябва да го пропуснат.

— Всичко е много просто — отговорили на царя. — За годишнината от смъртта й ще направите сто златни плода манго и ще подарите по един на всеки брамин. Това е достатъчно, за да се успокои душата й завинаги.

Царят послушал брамините и те били много доволни.

След време съветникът на царя Теналириман също поканил стоте брамини за панихидата на майка си. Брамините отишли с радост, като се надявали да получат добро възнаграждение за извършения обред. Но вместо това Теналириман нагорещил един железен прът и жигосал телата им. С писъци и охкания те изтичали в двореца да се оплачат на царя.

Разгневен, цар Кришнадев извикал съветника си и поискал обяснение.

Теналириман се поклонил смирено и казал:

— Царю, направих го, за да успокоя душата на майка си. Това може ли да бъде провинение?

— Нима от жигосването на брамините душата на майка ти ще се успокои? — попитал възмутен царят.

— Царю — отговорил Теналириман, — когато майка ми умираше, лечителят каза, че ще облекча страданията й, ако нагорещя желязна пръчка и жигосам тялото й. Но докато направя това, тя издъхна. За да изпълните желанието на Вашата майка, вие дадохте сто златни плода манго. Сега и аз, за да изпълня донякъде това, което някога не успях, жигосах стоте брамини. Между мене и един цар има разлика, нали? Да, аз не съм толкова богат, че да мога да жигосам брамините със златна пръчка. Но душата на майка ми ще се зарадва и на желязната.

Като го изслушал, царят се засмял от сърце, а брамините навели засрамено глави.