Девойката кобра

Живял някога един цар. Той имал единствен син, когото много обичал. Но още от дете принцът бил буен и своенравен. А когато пораснал, най-много от всичко обичал да ходи в гората на лов. Принцът имал трима приятели, с които никога не се разделял. Единият от тях бил син на министър, другият — на ковач, а третият — на ловец.

Когато сутрин излизал с приятелите си, принцът започвал да замерва с прашка пълните с вода глинени съдове върху главите на жените, които се връщали от извора. Него това много го забавлявало, а горките жени си отивали вкъщи мокри и с празни ръце. Разплакани, разказвали на близките си, ала те сподавяли гнева в сърцата си, защото се страхували от царя.

Но ден след ден своеволията на принца ставали все по-нетърпими и накрая селяните отишли в двореца да се оплачат. Царят веднага повикал сина си и той признал вината си.

— Това е първото ти провинение и затова ти прощавам — казал му той. — Но ако още веднъж се оплачат от тебе, няма да те пощадя.

Успокоени от царя, хората се върнали по домовете си.

Принцът се укротил за няколко дни, но след това отново започнал да замерва стомните на жените. Селяните заменили глинените съдове с медни и бронзови, но принцът не се признавал за победен. Той направил железни топчета и с тях пробивал медта и бронза.

Безсилни да се справят, селяните отново отишли при царя.

— Виждам, че ти няма да се поправиш — казал царят на принца. — Нима никога не си се замислял колко страдания причиняваш на хората? Аз съм цар. Да пазя народа си е мой дълг. Не мисли, че като си царски син, можеш да правиш каквото си искаш. Запомни: пред закона всички са равни — и принцът, и просякът!

— Татко, аз зная, че причинявам страдания на хората и неведнъж съм се опитвал да се поправя, но не съм успявал. Стрелбата е най-голямата ми страст и не мога да се откажа от нея.

Като чул това, царят казал:

— Въпреки че си принц и мой единствен син, не мога да ти простя провиненията. Ще напуснеш страната за три години. Вярвам, че през това време ще успееш да се справиш с лошите си привички. Заповядвам още днес да напуснеш пределите на царството ми!

Царят наказал сина си с болка в сърцето. Царицата също страдала много. С кон, оръжие и храна за из път, принцът тръгнал. Тримата му приятели също решили да напуснат страната заедно с него.

Когато четиримата преминали границите на царството, попаднали в голяма усойна гора. Живял винаги в разкош, принцът се разболял. Наблизо имало вир. Синът на министъра отишъл да вземе вода, за да намокри устните на болния принц.

Още щом стигнал до вира, той видял, че върху каменния бряг е нарисувана девойка с необикновена красота. Синът на министъра си помислил: „Ако принцът види рисунката, толкова ще хареса красавицата, че ще иска непременно да я намери и може да въвлече всички в някоя нова беда.“ И той замазал рисунката с кал.

На другия ден принцът оздравял и поискал да се окъпе. Четиримата приятели влезли във вира. Водата се разплискала и умила калта от крайбрежната скала, където била нарисувана красивата девойка. Щом я видял, принцът забравил, че се къпе, и дълго не можел да откъсне погледа си от нея. После заявил, че иска да се ожени за красавицата и докато това не стане, няма да се махне от това място. Тримата му приятели дълго го разубеждавали, но напразно.

Накрая синът на ловеца казал:

— Всички познаваме характера на принца. Ако той твърдо е решил, нищо не може да го накара да се махне оттук. От рисунката не се разбира къде живее красавицата и не се знае дали ще можем да я намерим. Затова предлагам тримата да заминем, да изучим бенгалските магии и да съживим девойката от рисунката. Само така може да се изпълни желанието на принца.

Другите се съгласили с него и казали на приятеля си:

— Ние отиваме в Бенгалия да изучим изкуството на магьосниците. Когато след три години се върнем, ще можем да съживим красавицата. Дотогава ти живей тука и се опитай да я намериш сам. Ако не успееш, ние ще ти помогнем.

И тримата приятели заминали.

На принца му харесало да живее край вира. Неусетно минали цели две години. Но ето че веднъж в полунощ той видял как от водата излязла кобра със скъпоценен камък на главата. Тя оставила камъка на една височина, при което цялата околност се осветила, и тръгнала на лов. След около час-два се върнала, взела камъка и отново се скрила във водата.

Оттогава всяка нощ по същото време принцът се събуждал и наблюдавал змията. Постепенно у него се породило желание да я убие и да вземе вълшебния й скъпоценен камък. Той прикрепил от вътрешната страна на щита си остър нож и няколко гвоздея. И когато една нощ кобрата оставила камъка си и тръгнала на лов, принцът го покрил с щита си. Настъпил пълен мрак. Само около щита едва-едва се очертавал светъл кръг. Змията, която не виждала в тъмното, се разгневила и съскайки, се върнала там. С усилие напъхала главата си под щита, той я натиснал и тя умряла. Тогава принцът взел скъпоценния й камък.

На другия ден той влязъл във вира, стиснал камъка в ръката си. С помощта на вълшебната му сила започнал да потъва и стигнал дъното. Там имало красиво гравирана врата. Принцът я отворил и видял великолепен дворец с настилка от корали, със златни стени и сребърни врати, украсени с ивици от перли. Около двореца имало градини с прелестни цветя и лек прохладен вятър разпръсквал уханието им. А в клоните на цъфнали дървета пеели чудни птици.

Принцът влязъл в двореца. Там една много красива девойка, облечена като принцеса, се люлеела на златна люлка. Зашеметен от красотата й, момъкът паднал в несвяст. Девойката го напръскала с ароматна вода и като се съвзел, той си помислил: „Та това е същата красавица, която е нарисувана върху крайбрежната скала!“. Най-после желанието му се изпълнило и радостта му била безкрайна!

Девойката попитала:

— Кой си ти, млади момко? Как си дошъл тука? По-скоро се махай, защото ако дойде моят баща, кобрата Васуки, няма да те остави жив.

— Красавице — казал принцът, — боя се, че твоят баща никога няма да се върне. Той загина. Ето скъпоценния му камък.

Девойката се разплакала и принцът започнал да я утешава. Скоро двамата се харесали и заживели заедно.

Един ден принцесата кобра излязла от вира да се поразходи. Точно тогава оттам минавал с коня си принцът на тази страна. Като го видяла, принцесата веднага се скрила във водата. Но в бързината единият й чехъл останал горе. Принцът го взел и си помислил: „Ако чехълът е толкова красив, как ли изглежда тази, която го носи?“. И той решил, че непременно ще я намери и ще се ожени за нея. После се завърнал в двореца и си легнал замислен. Когато родителите му го попитали защо е тъжен, дал им чехъла и заявил:

— Или ще се оженя за красавицата, която носи този чехъл, или ще умра!

Като чул това, царят веднага изпратил сватовнички да търсят девойката из цялото царство. Една от тях дошла направо при вира, където бил намерен чехълът. Тя седнала на брега и престорено заплакала. Принцът и принцесата я чули и излезли да видят кой плаче така жаловито. Пратеничката на царя ги видяла, станала и със сърцераздирателен вик се спуснала към принцесата. После, като се успокоила малко, казала:

— Ти си моя племенница. От дете не съм те виждала. Толкова съм плакала и съм те търсила, че сега, когато те намерих, дъще, няма да се отделя от тебе!

Девойката й повярвала и я взела в двореца.

Само за няколко дни сватовницата успяла да разбере за вълшебната сила на скъпоценния камък. Един ден казала:

— Дъще, днес аз ще работя в кухнята. Не искам да ти бъда в тежест.

И тя направила питки, в които сложила отрова, и дала от тях на принца. Още щом изял няколко хапки, момъкът се почувствал зле и разбрал, че е отровен.

— Слушай — казал той на жена си, — аз умирам. Трябва да намажеш тялото ми с масло и да го скриеш някъде. Моите трима приятели отидоха да се учат на магьосничество. Остава само една година до завръщането им. Те ще ме съживят.

Едва изрекъл това, принцът издъхнал. Принцесата кобра намазала мъртвото му тяло с масло, после го сложила в една стая и я заключила.

В същото време пратеничката на царя взела скъпоценния камък и го зашила в дрехата си. След това отвела принцесата при своя принц. Той много се зарадвал и веднага й предложил да се омъжи за него. Но тя му отговорила:

— Дала съм обет да не се омъжвам три години. Две години вече изминаха, остава само една. Докато мине и тя, трябва да живея в отделна къща. След това мога да се омъжа за тебе. Но имам едно условие: искам всички търговци, които идват в града, да бъдат на мое разположение.

Принцът се съгласил и я настанил в отделен дворец.

След цели три години, изучили изкуството на бенгалските магьосници, тримата приятели се върнали при вира. Но принцът не бил там. Тогава, преоблечени като търговци, отишли в града, където била принцесата кобра, и веднага ги изпратили при нея.

Преди да умре, принцът описал приятелите си и тя лесно ги познала. Разказала им как се оженили с принца, как после сватовницата го отровила с измама, а тя намазала тялото му с масло и го скрила. Разказала им и за вълшебния скъпоценен камък.

Синът на министъра се преоблякъл като жрец и отишъл в дома на сватовницата. Тя имала син, който от няколко години бил изчезнал.

— Майко — рекъл й мнимият жрец, — утре, в дванадесет часа на обяд, твоят син ще се върне от запад, възседнал черен кон.

Сватовницата много се зарадвала, а синът на министъра веднага се прибрал в палатката си, направил магия и на другия ден, точно в дванадесет часа, се появил в образа на момчето, възседнал черен кон. Майката не можела да се нарадва. Но през нощта го чула да стене от болка и се приближила до него.

— Майко — казал й той, — досега само веднъж толкова силно ме е боляла глава. Тогава там, където бях, сложиха под главата ми скъпоценен камък от челото на кобра и болката ми изчезна. Но тук няма такъв и сигурно ще умра.

— Не се безпокой, сине, аз ще ти дам!

Сватовницата извадила скъпоценния камък и го дала.

Синът на министъра станал рано сутринта и като взел камъка и възвърнал предишния си образ, прибрал се при приятелите си. После заедно отишли в двореца на принцесата.

Четиримата се приготвили за път. Те създали четири ястреба и с тях прелетели до вира. С помощта на вълшебния камък слезли под водата. Принцесата отворила тайната стая, изнесла тялото на принца и приятелите му го съживили. Принцът отворил очи и като ги видял, сърцето му се разтупало от радост. Всички прекарали няколко щастливи дни в двореца на кобрите.

Трите години изгнание изтекли. Принцът, заедно с принцесата кобра и приятелите си се завърнал в родината.

Старите му родители много се зарадвали. Царят отстъпил престола на сина си. Принцът и принцесата били много щастливи, но никога не забравили и тримата си приятели.