Оригинално заглавие
Weapon, (Пълни авторски права)
Превод от руски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2016)

Публикувано във вестник „Септемврийче“, брой 39/1972 г.


Вероятно те не можеха да минат без представител на армията и не случайно изборът падна върху мене. Дължеше се на моя доклад, публикуван в печата. Имаше и политици. Без труд можах да ги различа от учените. Инициатори на сборището бяха учени и политическите деятели се чувствуваха неловко.

Уважаемият професор Норвуд, гръмката репутация на когото трябваше да бъде известна дори на мене, призова всички към ред.

— Е, господа, генерал Сендс — каза той усмихвайки се само на мене, — преди да прекрачим този праг, бих искал да кажа няколко думи. Надявам се, знаете, с какви сериозни изследвания сме заети ние, учените, и какво стана повод за нашата среща. Естествено, някои от моите колеги присъствуващи тук, знаят повече за истинската работа, но сред нас има уважаеми лица, — следващата снизходително-дружеска усмивка е само за генерала, — които се намират в пълно неведение. И това е естествено, защото науката държи в тайна открития от подобен род.

Бях подтиснат.

— За източник на настоящите изследвания — прекъсна мислите ми професор Норвуд — послужи съвсем необикновен материал — изложбата на рисунки с оръжия, създадени от великия Леонардо да Винчи. Повярвайте, господа, рисунките ме смаяха, понеже в тях видях ума на учения, способен да мисли със столетия напред. Би било погрешно да се опитвате да обясните такова явление просто с гениалността на изобретателя. Съвременните учени дават обосновано тълкуване на подобно явление. Да се обърнем за секунда към работата на Данно „Експеримент с времето“. Талантливият учен и неговите колеги извършиха цял ред сложни опити, установиха, главно чрез съновидение, възможността за предвиждане.

Аз се отвлякох, скришом разглеждах лицата. Слушателите явно се деляха на две групи: тези, на които беше известно нещо, и останалите, към които се числях и аз. Лицата на първите изразяваха някаква нерешителност и в това беше величието на истинските учени.

— След труда на Данно — отново пред мене е професор Норвуд — се появиха изследванията на доктор Соул, който също по експериментален път получи материали, напълно потвърждаващи теорията на Данно — предчувствието съществува. Аз споменах за тези работи между другото, не само защото те сами по себе си представляват ценност за науката, но те, неочаквано за мене, имат връзка с работите на да Винчи.

Професор Норвуд ме погледна многозначително с цялата сериозност на учен.

— Уловихте ли смисъла? — попита той.

Кимнах утвърдително с глава и си спомних, че самият аз използвам подобни интонации и изречения в разговор с младите офицери от Академията на генералния щаб.

— Ако да Винчи може да създаде изобретение, извисил го с четиристотин години напред, ние, съзнателно опирайки се на предвиждането, като на наука, можем да изобретим нещо подобно и днес. В нашите сурови дни държавата е най-много заинтересувана от развитието на военната промишленост повече отколкото всяка друга област на техниката.

Професорът не бе успял да завърши тази съдбоносна фраза, когато болшинството присъствуващи се обърнаха, за да ме погледнат.

Можех да задам въпрос: в кой период от историята на човечеството са се интересували по-малко за оръжие, отколкото от каквото и да е друго? Но придобитите от детство маниери не ми позволиха да бъда нетактичен.

— И от гледна точка на военната мощ на нашата държава — неотклонно звучеше гласът на професора — на всички е ясно колко важно е да имаме най-ново въоръжение, тъй като цялата история на развитието на военната техника нагледно показва — който изпревари, той и ще надиграе. Появи се възможност да изтласкаме напред военната техника най-малко с цяло столетие. Помислете, днес се хващаме като в сламка за всяко нововъведение, даващо ни предимство с пет-десет години в областта на атомната техника. Умножете тази цифра на коефициента десет или двадесет и вие ще установите, че държавата ще получи гаранция за пълна безопасност. Засега всичко това е само теория и вие искате да знаете как я подкрепяме на практика? Преди всичко искам да отбележа, че правителството — той леко се усмихна на своите спомени, — убеждавайки се в реалността на нашите опити, помага ежедневно и ежечасно в издирване на хора, за които предвиждането е свойство на техния организъм. Опитите показаха, че понякога то съществува в зачатъчно състояние, в скрита форма, но се поддава на развитие. Във всички училища с тази цел всеки ден се провеждат тестове за изява на умствените способности, характера и склонностите на детето. Освен това имаме особено разрешение — да изследваме и да откриваме у децата фактора, който ние условно нарекохме фактор „Р“. Деца, дали най-висок показател при изследването, получават държавна стипендия и се учат в специално училище. Те получават необходимите знания в съответствие с програмата на училището и успоредно с това наблюдаваме проявлението на фактор „Р“. Пътищата на разкриване са различни, тук присъствуват такива показатели, като диетата, условията на живот и т.н. Способните ученици дадоха блестящи резултати, които ни позволиха да решим най-големия въпрос — въпроса за подбора. Ние се убедихме, че факторът „Р“ действува в съответствие с психологическия строй на индивидиума. Например, момче музикално по природа, ни дава интересни фрагменти на ненаписана соната и симфония, но нищо, което би се отнасяло до техниката.

Един политик прекъсна речта на професора.

— Професоре — каза ни той, — като прост човек, аз бих искал да задам въпрос. На кой етап от вашите изследвания проучихте резултатите, които смятате за пророчески? Детското въображение неизчерпаемо, не се ли явява всичко това просто фантазия на безметежния детски сън?

Професорът лекичко почука по папката, лежаща на масата, и с готовност отговори:

— Ето доказателства, господа. Това е моя работа със седемгодишна давност. Тя се явява начало на нашите днешни успехи. Преди три месеца публикуваха работата ми, използвайки я в качеството на глава за един от най-популярните съвременни романи. Както виждате, не лошо доказателство. И така аз продължавам прекъснатата мисъл, да се върнем към фактора „Р“. Трябваше да намерим индивидиума, в който фактор „Р“ би се съчетал със склонност към науките. Намерихме такъв екземпляр само преди две години. Поставихме си цел да проучим модел на оръжие на бъдещето примерно със столетие напред. Затова преди всичко дадохме на детето основни познания по конструкторство, след това продължихме с тестове за предвиждане. Отначало давахме леки задачи: предвиждания за кратък промеждутък от време — 5–10 години. После варирахме…

В процеса на тренировките разбрахме, че детето може да се приведе в състояние на хипнотически транс.

Професорът направи пауза, бегло огледа лицата на присъствуващите и продължи.

— Джентълмени, днес е денят на нашите успехи, ние дотолкова сме уверени в това, че ви поканихме да поделите с нас успехите ни. Преди един час поставихме момчето Рудолф Лейтон в съседната стая в състояние на хипноза и му възложихме задача — да създаде подробен чертеж на оръжието, което ще господствува през 2054-а година. Днес ние ще се запознаем с резултатите.

Един от присъствуващите промърмори нещо за безопасността. Професорът незабавно направи успокоителен жест с ръка.

— Не се безпокойте. Смятайте, че са ви поканили на тържествена церемония.

Последва всеобщ шепот на одобрение. Професорът слезе от катедрата и ни поведе към заветната врата. Минавайки край мене, той за последен път изрази симпатиите на учения към военен, дружелюбно кимна с глава и каза:

— Надявам се, генерал, че след това откритие вие и вашите колеги ще останете без работа. Не ви ли обижда моето изказване?

— Не бива да говорим за това, професоре. Понякога ми се иска по волята на случая да стане нещо подобно с вас и вашите колеги. Както разбирам, никой от нас не може да разчита на това.

— О! Аз още се надявам, надявам се, много се надявам! — възрази професорът. — Новото оръжие ще ви застави да подадете оставка и да отидете на служба в полицията.

Влязох в стаята последен и видях маса, затрупана с чертежи, и момче на десет години. Трудно бе да се предположи, че обектът на хипнотическия сеанс е толкова малък. Той спеше мирно, сложил глава върху създадения шедьовър на оръжие.

— Събуди се, Рудолф, събуди се! — каза Норвуд.

Момчето отвори очи, повдигна глава и с недоумение погледна тълпата, напираща към масата. Никой не обърна ни най-малко внимание на детето, всички се трупаха около чертежите. Момчето се надигна и стъпи здраво. Промъкнах се край тълпата, за да погледна чертежите. Хората ги разглеждаха и нито един не разбираше какво значи всичко това. Професор Норвуд също се наведе над рисунките и решително произнесе:

— Това изисква по-нататъшна разработка. Не можем при бегло запознаване да уловим основния принцип. Учените ще се заемат с чертежите.

Скептичният политик каза:

— Учудващо интересно, но цялата тази измислица може да се окаже безполезна, парите да са изразходвани напразно. Рисунката не изглежда на оръжие от 2054-а година.

— Изглежда — възразих аз.

— Не искате ли да кажете, генерале, че сте проумели чертежите? — попита професорът.

— Да, това е наистина най-великото оръжие в света през следващото столетие — казах аз.

Възцари се напрегната тишина, учените очакваха от войника по-подробна характеристика на новото оръжие, но не трябваше да оставам в това общество дълго време и нахлузвайки ръкавици, аз завърших мисълта си:

— Това е прекрасен чертеж на лък!

Край