Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вестник „Дума на българските емигранти“
Година
(Обществено достояние)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Източник
Словото

Издание:

Вестник „Дума на българските емигранти“, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.

История

  1. — Добавяне

Честитим появяването на българо-сръбския вестник „Югославия“!

…Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: „Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?“… Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.

Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонт.

Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца — италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина — русец…

Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. „Югославия“ с напредък и успех между нашите еднородци.

Край