Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2016)
Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Шюсаку Ендо. Море и отрова

ИК „Отечествен фронт“, София, 1980

Японска. Първо издание

Редактор: Добринка Добринова

Редактор на изд.: М. Драгостинова

Коректор: Вера Алексиева

Художник: Румен Ракшиев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

 

Дадена за набор на 15. I. 1980 г.

Подписана за печат на 11. IV. 1980 г.

Излязла от печат на 27. V. 1980 г.

Печатни коли 8

Издателски коли 6,72

Усл. изд. коли 7, 63

Формат 1/32 от 84/108

Код 17 95366222114 5714–46–80

Поръчка № 190

История

  1. — Добавяне

В съвременната японска литература името на писателя Шюсаку Ендо се нарежда сред тези на най-талантливите й и ярки творци. Цялото творчество на писателя и гражданина Ендо е израз на неподвластните на времето доброта и човечност, то е подчинено единствено на най-висшия съдник — съвестта. С произведенията си той се старае да запази в паметта на своите съграждани и на всички хора по земята жива историческата правда, а творчеството му е търсене на истината и горещ апел към хората да пазят неопетнена съвестта си.

Шюсаку Ендо е роден през 1923 г. в Токио в семейство на интелектуалци. В детските му години особено влияние над него има майка му — цигуларка. С усета си на артист тя отрано открива у малкото момче таланта на бъдещ творец и насърчава интересите му към литературата. Бащата иска да направи сина си лекар. Но Шюсаку Ендо, решен да следва единствено избрания път, напуска дома на родителите си и издържайки се сам, постъпва като студент в литературния факултет на университета Кейо.

От малък, под влияние на своята баба и майка си, Шюсаку Ендо приема християнството и става католик. Това го насочва към френската литература, в която се стреми да намери отговор на въпроси, свързани с християнството, човешката правда, смисъла на доброто и злото, мястото на бога в собственото му естетическо кредо.

След завършване на университета Шюсаку Ендо заминава за Франция и близо три години специализира френска литература в Лион.

Творческия си път писателят подхваща още от студентските си години, когато пише литературно-критически статии и памфлети, но първите си значими произведения създава след завръщането си от Франция. През 1953 г. един след друг излизат романите му „Студент“ и „Белият човек“. За последния през 1955 г. е награден с най-авторитетната награда за литература — „Акутагава“. Сред най-добрите му творби са романите „Големият глупак“ (1959 г.), „Жената, която напуснах“ (1964 г.), „Златната страна“ (1966 г.), „Тишина“ (1966 г.), за който е удостоен с литературната награда „Джуничиро Танидзака“.

Романът „Море и отрова“ е един от шедьоврите в творчеството на писателя. Шюсаку Ендо пише този роман през 1957 г., но като отделна книга произведението излиза през следващата 1958 г., и веднага получава високата оценка на литературната критика, която го удостоява с две литературни награди.

Повод да напише „Море и отрова“ му дава един истински случай. Непосредствено преди края на Втората световна война в университетската болница в град Фукуока на най-южния от четирите големи японски острови Кюшю група лекари правят научни опити с живи американски военнопленници. След войната злодеянията на тези престъпници са разкрити, те са изправени пред съда и всеки от тях получава заслуженото. След време инцидентът се забравя, хората не могат или не желаят вече да си спомнят нито имената на престъпниците, нито подробности от техните злодеяния. Нещо повече, за това не си спомнят дори колегите им. Хората постепенно забравят, защото искат да забравят. Но не и хуманистът, ревностният търсач на правдата и доброто Шюсаку Ендо. Случилото се не оставя в покой съзнанието и съвестта му и той сам лично посещава болницата. И както след това обяснява, не за да почерпи материал за книга, а за да погледне в очите на живите свидетели и да намери отговор на своя въпрос, колко дълго може да устои на живота гузната съвест. Шюсаку Ендо не забравя случилото се и така се ражда романът „Море и отрова“.

В един краен квартал на Токио се заселва с жена си болен от туберкулоза човек. Заболяването му налага да се вкарва въздух в белите дробове, затова се обръща към лекаря от намиращата се в съседство клиника. Този именно лекар е един от участниците в описаното по-горе престъпление. Излежал своето наказание, той отново практикува високохуманната лекарска професия.

Авторът се ограничава с описание на съдбите и душевността само на трима герои, взели участие в злодеянието, той иска да проумее какво тика човека към осъзнато престъпление, към заглушаването на съвестта.

Романът остава недовършен. Шюсаку Ендо възнамерява да го продължи след време, но после се отказва от идеята си. Смята, че е казал каквото трябва и едва ли разказът за по-нататъшната съдба на героите би допълнила картината. Тя е вече цялостна, защото престъплението говори само за себе си.

„Море и отрова“ съдържа въпроси, които големият хуманист Шюсаку Ендо поставя пред себе си, пред своите събратя японци и пред човечеството. Що е зло, що е добро, какво ги оправдава? Лекарите — престъпници се мъчат да оправдаят постъпката си с това, че е „време, когато всички мрат“, невярно и смутно време на война и смърт и гибелта на единици е нищо на фона на всеобщото изтребление. Но може ли това да бъде оправдание? Може ли да се успокои съвестта на асистента Асай и доцента Шибата, и на техните приятели офицери с оправданието, че американецът, когото разпарят бездушно като някакъв дюшек, е без друго осъден на смърт военнопленник и му правят само добро, изпълнявайки присъдата над него върху операционната маса и то под въздействието на упойката.

За свое оправдание лекарите твърдят, че опитите са единствено в името на развитието на науката, за да се проникне в тайните на живото човешко тяло, за да се намери пътят за лечението на стотици болни от туберкулоза хора. Но иска ли науката подобни жертви? Авторът намира стореното за жестоко. Защото едва ли има връзка между идеята за развитието на науката и гаврата над трупа на американеца, пък бил той и военнопленник, на чиято съвест от своя страна тежат убийствата на невинни хора.

Целият роман е пропит от идеята за доброто и злото. Той е опит за откриване на някои истини на живота. За похвата му от делничното да пристъпи към проблемите японската и чуждата критика нарича Шюсаку Ендо „японски Греъм Грийн“.

Със своята тематика, художествена сила и красота на езика „Море и отрова“ е безспорно високо художествено произведение, което ще бъде винаги актуално.

Дора Барова

Край