Малина Баева
За книгата и нейния автор, за съвременниците му

Книгата на баща ми, капитан далечно плаване Баю Баев, е писана в периода 1982 — 1984 година. Писана е по чернови записки на автора, водени през дългогодишния му живот на моряк. Успявал е да води тези записки подробно, ежедневно, защото владееше до съвършенство стенография, знанията по която е усъвършенствал по време на обучението си в Морското училище.

Не можа да я публикува приживе: получи чиновническо писмо от едно държавно книгоиздателство с резолюция от сорта:

„Книгата ви «НИЕ БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ» впечатли РЕДАКЦИЯТА с компетентните знания за морето и моряшката професия. В този смисъл вашият труд има характер на практически наръчник, на своеобразен справочник, предлагащ най-различни казуси и ситуации. Но трябва да обърнете повече внимание на езика — тъй като той не позволява пълноценно възприемане на произведението ви“.

На това татко махна безнадеждно с ръка и скри ръкописа в дъното на библиотеката си.

Оттогава изминаха повече от 20 години; татко почина през 2002 г. През 2008 година извадих ръкописа, прочетох го отново и реших, че трябва да се публикува. Основните причини спомените на капитан далечно плаване Баю Баев да бъдат отпечатани са две:

Първо: Аз виждах у баща си особени качества, неприсъщи и непритежавани от хората на сушата. Вероятно животът сред водната стихия ражда широта в характера, толерантност и благосклонност, специфично чувство за хумор. Отделно — опасностите, понякога смъртни заплахи, превръщат моряка в човек от друго тесто, от различна закваска.

Второ: Хубаво е да се съхрани опита на поколенията, живели преди нас. Понякога си мисля, че ние, българите, нямаме достатъчно добре развито чувство за историзъм. В смисъл — всеки от нас е склонен да счита, че времето започва от него. Но нека не забравяме, че е имало българи и преди, че до появата на нашето време е имало добри и кадърни българи.

В книгата има много термини, които са специфични за речника на моряците плавали в годините от 1931 до 1974 г. Надявам се читателите на тази книга да могат да ги разберат „по подразбиране“. Освен това, за хората с морска професия терминологията не ще да е проблем.

Капитан далечно плаване Баю Колев Баев беше труженик, морски труженик. Имената, описани в тези негови спомени, са имена на тружениците от онези години (1931 до 1974). Тези морски хора са положили фундамента на морското ни търговско корабоплаване. Няма да е редно тези имена да потънат в забрава.

Уверена съм, че хората от моето поколение (родените през 40–те до 60–те години на 20 век), ще се зарадват да прочетат КАК СА ЖИВЕЛИ И КАК СА СЕ ТРУДИЛИ НАШИТЕ БАЩИ — МОРЯЦИТЕ.

P.S. Нютон е написал такава фраза „Постигнатото от мен във физиката го дължа на това, че бях стъпил на плещите и опита на предшествениците си.“