Читателски коментари (за „Платформата “ от Мишел Уелбек)

Самоличността на писателите не им носи никаква изгода. Независимо дали се наричат с пространни имена, или избират псевдоними, всъщност написаното от тях носи тежестта на всичко преживяно, всичко което са обичали, или са искали да обичат. И представено през тяхната осезаемост ни изглежда пошло, или прекалено реалистично — а то винаги изглежда така, когато е поставено в ракурс близък до нашия; атеистична или въвлечена в нереални измерения литературата сама по себе си е предшествана от илюзия за време и място; всички писатели постигнали забележителни успехи са обуславяни от времето в което живеят — всеки опит за утопия извън времевите рамки на епохата в която живееш е обречен на забрава; всяка самоличност извън теб е неистинска и нечетивна.

Затова Уелбек е в нас.

Големите хапки обикновено се оставят за по-късно. Ще стигна и до нея. Малко са писателите, които могат да ни кажат истината за времето, в което живеем сега, а не да ни връщат в приказен свят или да ни плашат с вампири. Четох „Елементарните частици“ и бях впечатлен.