Чавдар Сотиров, Емил Горнишки
Междузвездна бригада

1

Място на действието — планетата Галичеан на звездата Врацан, от съзвездието Голяма щайга. Безкрайно поле с домати. Стотина андроиди безмълвно и безропотно пълнят щайгите. Наоколо лежат студенти и пушат НВ. Изведнъж се чува писък на езика АЛГОЛ:

Р2-Д6. Все пак аз мисля, че не ръждясвахме по бойните пространства на галактиката, за да работят едни, а други да лежат.

Р2-Д2. Напълно си прав, колега. Но не забравяй, че за нас важи принципа: „Който не работи, не трябва да прави маслена баня“.

Р2-Д6. Знам това, но вече не мога да издържам. Цял месец работим сами. Никой не ни е помогнал — нито студент, нито земеделец.

Р2-Д2. И не забравяй, че сме тук със специална мисия — да помагаме на студентите от групата на Люк, които пък помагат на земеделците.

Настъпва мълчание и андроидите превиват отново гръб.

2

Място на действието — Белослатинската астероидна система. Огромна табела: „Школа за овладяване мощта на Силата“. Люк обучава няколко от най-добрите си ученици.

ВИДЕОФОН. (звъни). Зън, зън, з-р-р-р.

ЛЮК. Ех, този видеофон, пак обърка сеанса… Да! Какво!… На планетата Бутанан пак закъсвате с плана?! Да не мислите, че само вие сте ми на главата. На половин Галактика трябва да оправям бакиите!… Добре, добре… Обаче повече от един милион декара тютюн не мога да обера и нанижа… Не благодарете на мен, а на Силата!

3

Място на действието — Междузвезден бригадирски щаб.

КОМАНДИР НА МБЩ. Ало, от къде се обаждате? От планетата Братаницан на звездата Пазарджикан? Какво ново при вас?… Как!? Пясъчните хора са откраднали реколтата от ябълки?! (кратка паника)… Дявол да го вземе! Връзката прекъсна. Сигурно пак изкривяване на хиперпространството. А-а-а, сега е по-добре… Пратихте ли да ги преследват?… Нямате бърз кораб?… Ами намерете, какво чакате! Потърсете в бара до летището. Може Хан да е там. Действувайте!

ВИДЕОФОН. (звъни). Зън, зън, зър-р-р-р.

КОМАНДИР НА МБЩ. Да, аз съм… Хан, ти ли си? Точно на време се обаждаш. Слушай сега. Спасявай ни, братко! Пясъчните хора са откраднали от Братаницан цялата реколта. Подозирам, че те работят за Звездния университет. Ако успеят, ще загубим съревнованието. Нали ще ги стигнеш?… Хайде, стискам ти палци! Много поздрави на Губера!

Екранът, на който до сега се развиваше действието, постепенно се отдалечава и се оказва екран на свръхмощен супергалактоскоп в Обсерваторията за изследване на Вселената на планетата Земя от Слънчевата система. Всички кадри до сега внимателно са били наблюдавани от аспиранта Петко, който си води подробни записки. В огромната зала на Обсерваторията влиза Кольо. Петко за момент откъсва очи от екрана на супергалактоскопа.

ПЕТКО. Ура! Кольо, още едно бяло петно във Вселената изчезна! Най-после двугодишните ми усилия дадоха резултат! На Млечната галактика има живот!!! Гледай ги колко са смешни! Каква остаряла техника! И представи си, те са още на прастарата образователна система на училища и институти. Та докато откритият генното обучение, когато всички се раждат висшисти, ще минат към хиляда години. И се препитават още с храна!!! Затова си губят времето по разни бригади. Берат чушки, домати, ябълки, тютюн, които сега не могат да се видят дори в резерватите. От това ще стане една дисертация за чудо и приказ! Само дано шефът да не усети и да ми пипне проблемчето.

И Петко отново вперва поглед в екрана на супергалактоскопа.