Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Когато ручеите точат

камите лунни във водата,

човекът тръгва и запява,

за планината пее песен.

На мулетата му очите

звезди със мокър блясък носят

и дъх от родните градини

дисагите му още пълни.

 

Белее пътят като книга

неписана, неначертана.

Във белотата и човекът

ще сложи буквата на песен.

Ветрецът в младите тополки

опитва леко своите арфи.

Напред звънчето на звънчаря

отронва ясните си звуци.

 

Рекичката във тъмнината

е от небе парче вървящо.

Небето блеснало над нея

е горе млъкнала рекичка.

Копитата на мулетата

трошат небето и водата.

Върви човекът и си пее

и песенчицата е мокра.

 

Върви и пее мулетарят

по пътищата на зората.

Щом стигне в селото, викът му

по вратниците ще затропа:

„Узрели песни нося, хора,

откъснати наскоро песни!“

И хората ще го усетят

насъне даже от леглата,

и видят ли, че вън е тъмно,

прозорците не ще отворят.

 

„Узрели песни нося, хора,

откъснати наскоро песни!“

И в улиците ще остане

от ябълки потаен мирис.

Край