Пабло Неруда
Ода на въздуха

Както си вървях по пътя,

въздуха внезапно срещнах,

поздравих го и му казах

с почит:

„Драго ми е,

че за миг оставяш

своята прозрачност;

да си поговорим.“

Неуморният

затанцува, листите раздвижи,

в миг праха от моите подметки

със смеха си луд отърси

и подигнал

своя синкав корпус,

скелета си стъклен,

ветровитите си клепки,

неподвижен като мачта,

спря пред мен да ме изслуша.

Аз почтително целунах

плаща му на цар небесен,

в знамето му се загърнах,

знаме от лазурна свила,

и му казах:

„Властелин или другар,

нишка, цвете или птица,

аз не знам какво си,

ала за едно те моля:

да не се продаваш.

На̀, водата се продаде

и на всичките канали

в мъртвата пустиня

аз видях

капчиците да се свършват

и бедняците, народът,

да пътуват в люта жажда,

в пясъка да се клатушкат.

Аз видях

светлината на нощите

поделена,

светлината по-голяма

на богатите в дома.

Всичко е зора

в новите градини недостъпни,

всичко е тъма

на уличката бедна

в сянката ужасна.

И оттам нощта,

мащехата майка,

се прокрадва със една кама

между нейните очи на бухал

и едно злодейство, вик отчаян

се издига и угасва,

изведнъж от сянката погълнат.

Не, не, въздух,

ти не се продавай,

за да те не слагат във канали,

за да те не вкарват във тръби,

да те не затварят,

ни да те пресоват,

да те правят на таблетки,

ни да те наливат във бутилка,

хубаво внимавай,

викай ме,

когато се нуждаеш,

аз съм, знай, поетът, чедо

па бедняците, баща и чичо,

кръвен брат,

братовчед и зет

на бедняците, на всички,

на земята ми и цялата земя,

на бедняците покрай реката

и на тия, дето горе

в планините стръмни

чукат камък,

вдигат скели,

шият дрехи,

стрижат вълна,

правят тухли —

и затуй

искам аз да дишат,

ти си им единственото благо,

затова си ти прозрачен,

за да виждат

туй, което ще настъпи утре,

затова ти съществуваш,

въздух,

позволи им да те дишат,

не се покорявай,

нямай вяра в никой,

който с автомобил иде,

за да те изследва,

остави ги,

отмини ги с присмех,

отнеси им сламените шапки,

не приемай

предложенията техни,

да вървиме дружно,

да танцуваме в света,

да оронваме цвета

на ябълки и круши,

през прозорците да веем,

заедно да свирим

и да пеем

песнички от вчера и от утре;

до̀ ще ден,

в който ще освободим

светлината и водата,

хората, земята,

и ще бъде като тебе

всичко тук за всички.

Затова сега

внимавай

и ела със мене,

много още ни остава

да танцуваме и пеем,

да вървиме

низ морето и по планините,

да вървиме,

дето цъфнала е вече

новата човешка пролет,

и със полъха на ветровете

и звънливи песни

заедно да поделим цветята,

аромата, плодовете,

въздуха на утрешния ден.“