Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Мир за всички вечери, които идат,

мир за моста, мир за аленото вино,

мир за буквите, които ме тревожат,

от които в мойта кръв израства

стара песен за земя и обич,

мир и за града във утринта,

във която хлябът ви събужда,

мир и за реката Мисисипи,

за реката с корени безбройни,

мир за ризата на моя брат,

мир за книгата — печат на дните,

мир за ширнатия киевски колхоз,

мир и за праха на мъртвите другари,

мир за черното желязо в Бруклин,

мир за раздавача,

който със деня обхожда дом по дом,

мир за танцувача, който вика

във извита като съвлеков цветец фуния,

мир за моята десница твърда,

за да пише само песни,

мир за боливиеца незнаен,

бледен като съд калаен,

мир за тебе, за да се ожениш,

мир за дъскорезните по Био-Био,

мир и за сърцето наранено

на въстанишка Испания,

мир за малкия музей „Уайоминг“,

дето най-красива е възглавката със везано сърце,

мир и за хлебаря и за любовта му,

мир за мливото от жито,

мир за всеки житен клас в полето,

мир за всеки влюбен във гората,

мир за всички живи хора,

мир за всички континенти и морета.

 

Аз си вземам тука сбогом, аз се връщам

в мойта къща, при мечтите мои,

аз се връщам в Патагония,

дето вятърът в оборите се блъска

и посипва скреж по океана.

Аз поет съм само — нищо друго, —

всички ви обичам както тоя свят,

дето скитам без родина и без дом.

В моето отечество затварят днес миньора

и войниците командват прокурора.

Но я пак обичам, до самите й недра

аз обичам моята страна студена.

Ако трябваше хиляда пъти да умра,

само в нея щях да искам да умра,

ако трябваше хиляда пъти да се раждам,

само в нея щях да искам да се раждам,

само между дивите дървета,

между южните страхотни урагани,

при камбаните звънливи, купени наскоро.

Нека никой днес за мен не мисли,

нека за земята цяла мислим

и да чукаме по масите от радост.

Не желая да се върне пак кръвта

да накваси хляба и фасула,

музиката: искам аз да дойдат с мене

рудокопа и момичето засмяно,

адвоката и моряка,

майстора на кукли

и на кино да отидем, после да се върнем,

за да пием вино най-червено.

Аз не ида нищо да решавам.

Аз дойдох да пея

и да пееш ти със мене.

Край