Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Сега аз вече ще узная

на мъката страната

и ще забравя твойта обич,

единствения ми език,

като една река, която

коритото си изоставя.

 

Защо съкровища докара,

щом ми забрава не донесе?

Излишно ми е вече всичко

и аз самата съм излишна

подобно празнична премяна

за чакан, но несбъднат празник,

дотолкоз, че ми е животът

от първия му ден излишен.

 

Ти дай ми думите, които

кърмачката не ми е дала.

Ще ги избъбря като луда

до тяхната последна сричка:

от думите „грабеж“ и „нищо“

до думите „последни мъки“,

дори в устата да се гърчат

като пребити пепелянки.

 

Приседнала насред Земята,

любими мой, насред живота,

за да разтворя гръд и вени,

тъй както нар да се обеля,

червеното дърво да срежа

на любилите тебе кости.

 

Изгарям нашето имане:

стените, покрива, гредите,

изтръгвам с яд една след друга

от теб отваряните порти

и на веселието герана

задръствам с удари на брадва.

Ще запокитя и ще пръсна

събраната от вчера жътва

и меховете с вино тъмно,

ще пусна птиците на воля;

ще срина навеси и плевни

и всички сгради на чифлика,

та пепелището да меря

подир това с ръце безумни.

 

Ах, как болят и как са скъпи,

как бяха хубави нещата

и не желаят да умират,

и във смъртта си се оплакват,

изкормени и още живи.

 

Главните чуват и говорят;

изляно, виното ни гледа

и хвръква ятото от птици

като мъгла, разстлана тежко.

 

Вей, ветре, моят дом да пламне

от борова гора по-буйно;

да рухнат криви и червени

и воденица, и звънарня.

Нощта, от огън озарена,

нощта ми в ден да се превърне!

Край