Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


1

Душата твоя продадѐ ли

душата моя вероломно,

земята мащеха ще стане,

от скръб водите ще изтръпнат.

По-хубав бе светът, откакто

съюзница ме ти направи,

откакто с цъфналата шипка

внезапно двама онемяхме

и като цъфналата шипка

ни любовта прониза с мирис.

 

Но продадеш ли ми душата,

змии ще плъзнат по земята;

без син на скута, безутешно

аз коленете свои чупя.

Христос угасва във гръдта ми

и портата на мойта къща

троши на просека ръката

и огорчена я отблъсква!

2

Знай, твоята целувка с друга

до моите уши достига

и с ехото си пещерите

до мен препращат твойте думи.

Прахът на белите пътеки

дъха на твойте стъпки пази

и душейки ги, аз те следвам

като елен из планините…

Рисуват облаците черни

севдата ти над мойта стряха.

Върви в недрата на земята,

като крадец да я целуваш.

Но вдигнеш ли лицето нейно,

лика ми в сълзи ти намираш.

3

Не иска бог да имаш слънце,

ако със мене ти не ходиш;

не иска бог вода да пиеш,

ако във нея аз не тръпна;

не е съгласен да заспиваш,

освен на моята рогозка.

4

Заминеш ли в мъха на пътя,

душата ми разбиваш даже;

и глад, и жажда ще те хапят

по всяка чука и падѝна

и дето спреш, от мойте рани

ще бъде кървав всеки залез.

Ще се отцеждам аз от твоя

език, макар да викаш друга,

и като сол ще се набивам

във твойто изранено гърло;

и мразиш ли, или тъгуваш,

все мене, клетата, ще викаш!

5

Умреш ли някъде далече,

ръката празна ще простираш

години десет под земята,

за да изпросиш моите сълзи,

и ще усещаш как треперят

месата ти опечалени,

дорде лика ти не поръсят

със пепелта на мойте кости!

Край