Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Защото те видях излегната на пясъците меки,

обичам топлото море, което те целуваше тогава.

 

Обичам крехките вълни.

Обичам водораслите тръпчиви,

Обичам пясъка приятен, дето издълбаха

гърдите ти две чаши,

които мойта жажда търси.

Обичам оня плаж открит, на който

танцуваше ти като палещия вятър.

 

На него често връщах се да търся твоите къдри,

сирено със очи кафяви и безумни.

На него често връщах се, за да сънувам твоите целувки,

и ме е виждала нощта да го прегръщам.

Целувах пяната и пясъка целувах

и дирята невероятна, оставена от тебе вечерта.

 

Дали бих мо̀гъл пак да стихвам в твоите целувки.

Дали отново ще запееш песента от оня ден.

Аз виках името ти пред морето безпределно

и мачтите не ми отвърнаха печални.

Не ще се върне никога да те целуне

лазурното море, което те целуваше тогава,

лилавото море на Тропика, роптаещо и топло,

което за възглаве даваше ни своя лишей.

Не ще се върнат виковете на океанската ни обич,

за да смущават на заспалите пристанища покоя.

Не ще се върнеш,

сирено със очи кафяви и безумни.

 

Ти няма вече да танцуваш като палещия вятър

по оня плаж открит.

На него често връщах се да търся твоите къдри

и ме е виждала нощта да го прегръщам.

На него често връщах се за твоите целувки да мечтая

и днес обичам топлото море, което те целуваше тогава.

Край