Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

Америко, ти си голяма,

но колко си печална.

Аз бях във пасбищата ширни

живях със хората злочести,

спах между урагани,

потих се под снега.

На твоето дърво

видях да зреят само вопли!

 

                Америко, ти си голяма,

но колко си горчива,

но колко черна нощ таиш,

но колко кръв ни струваш.

В сърцето мое има много дъждове

и много облаци, и много мъка.

В твоите земи

бият хората, додето им излязат искри от очите,

и тази чиста истина отравя

само с погледа водата.

 

                Голяма, нежна, хубава си ти,

но аз ти казвам:

не могат да са хубави реките,

ако животът е река, която не тече.

Няма вечерите никога да бъдат нежни,

дорде принуден е човекът сянката си да погребва,

за да не посипва после своята глава със пепел!

 

                Тогава

откъде домъкнаха сегашните поети

китарите, с които дрънкат?

 

Аз те познавам:

спах под месеца о кървавен

й дъждовете ми измиваха очите,

вечерта жестока

ми даде своята поветица от буйни птици;

в диви равнини

неумолими мрачини разтръгвах,

влизах в къщите и във живота влизах,

но не видях усмивки да ги населяват.

 

Ах ти, сърце, в дълбочината на нощта!

Бях вече онова, което някога ще бъда,

и всичко беше кръв.

Рибата в тигана изгоря.

Попаднахме в капана вече.

Прозорците широко отворете!

Тук птицата отдавна не е птица,

а мъка със пера.

Край