Вашингтон Делгадо
Чисти мисли

Господин рентиере, господин чиновник,

господин земевладелец,

господин артилерийски полковник,

човекът е безсмъртен:

вие сте смъртни.

Любопитно е как гниенето изпреварва

понякога трупа.

Търпете своя смрад и ако щете,

мъничко по мъничко го покажете.

Но не говорете.

Господа, пълнете свойта гуша,

но не плачете,

известна скромност е необходима

между животните дори.

Мислете за небето също,

за белите крила,

за музиката многозвучна

на арфите, докосвани излеко

от меките ви пръсти.

Мислете и за прочитните ваши книги, за вдовиците

                туберкулозни и изоставени, които подпомагате с

                една тръба от злато.

Мислете и за вашите банкноти, за летата край морето,

                за прислужницата руса, за любовницата тъмнокоса,

                за бедните, които ще целувате в отвъдния живот,

                за разстоянията земни и за небесата

                от сироп.

Мислете вий за всичко,

                дните ваши на земята няма да са многобройни.