Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

„В Арекипа — едната ръка; в Тинта — другата;

в Куско — тялото заедно с главата…“

Из „Мелчорска хроника“

Чуй. Ела при мене, Микаела

Бастидас. Колко дни изминаха, без да те видя!

Лъжа изглежда, че се връщаш част по част, следа

подир следа при нас.

 

Сега

желаят да те видят моите очи,

най-близката до моята душа,

теб, Микаела,

погребаната клонка.

 

Перу

е сериозно нещо.

Раздробена

е зората. Помогни ми

да я издигна, късче

по късче, както някой вдига дом за всички.

 

Търпение нямам вече

да понеса това.

 

Не бих могъл да сторя повече (затварят

ми вратите, хлопат

в моята душа,

биха искали да ми затворят

словата, както устните, да ми изтръгнат

от корен бляновете), но със тебе, синева,

ключ

от злато, бих отворил

всичките врати (онез врати, които днеска

ми затварят: гледка

към зората,

която ми отказват), бих отворил

всичките врати, които гледат

към откритото море,

към въздуха свободен,

за да видя във зората онова, което

мечтах, събуден и прокуден

в Перу.

 

За всичко, и дори за нещо още,

което премълчавам,

позволи ни

да те видим, дай ни

дихание и сила,

възпламени ни,

изпълвай с огън тези стихове,

аз вече нямам думи

за такава подлост, Микаела

Бастидас, завърни се

при нас,

помогни ми

заедно да се възправим.

Край