Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Заводът захарен неспирно гълта хора

и пълни с хъркане предсмъртно долината.

Дърво без клон и лист, коминът му грамаден

застила горе с дим зениците Христови.

 

Поти се, работи и работи без отдих.

Свирепа вечност. Вечност от негаснещ огън.

Работниците се оплакват. Дим и ропот.

Ала нехай за тях заводът от желязо.

 

С търбуха на циклоп и със гигантски зъби

той смила на брашно тръстиковите снопи

и заедно с тръстиките по пъклен начин

живота на работниците също смила.

 

Надзорник тъмен, на сирената му воят

прилича на камшик: властта си служи с него

за казън вечна. И циклопа му подхранва

на индиански роби ветровете бурни.

 

Река от Мараньон по-буйна, по-дълбока,

река от захар блика с титанична сила.

Но тя не ще от свойто изобилие капка

да ни даде… и влива се в морето чуждо!

 

Заводът и човекът, стонът му в завода.

Труд вечен. Господар. Безправен роб. Желязо.

Кой вижда туй? Кой чува туй? Земята? Господ?

Но той от толкоз пушек глух и сляп е вече.

Край