Сесар Вайехо
Испанио, нека ме отмине тая чаша

Деца на света,

ако падне Испания, казвам, тъй само си казвам,

ако падне

от небето на свойта ръка и ръката поставят

в превръзка, между две металически шини;

деца, как слепоочията ваши ще хлътнат!

Ще изгрява зората рано в моите думи!

Ще усетите старчески хрип във гърдите!

Ще се сгърбят в тетрадката вашите двойки!

 

Деца на света,

Испания е майка със хлътнал корем,

тя е наша учителка с пръчка,

тя е майка-учителка, кръст и дърво,

защото ви даде и полет, и шемет,

на деление и събиране ви научи, деца;

тя е всичко това, отци езуити.

 

Ако падне, казвам, тъй само си казвам,

ако падне от земята Испания,

ще отвикнете, деца, да растете!

 

Годината месеца тогаз ще зачеркне,

ще останат по десет зъбите в устата,

ще останат буквите пръчици, медалът — сълзи!

И агнето, вързано за свойто краче

до ваш’та мастилница, дълго ще чака.

И ще слизате на азбуката по стъпалата

до буквата, дето се мъката ражда!

 

Деца,

синове на войници, млъкнете,

Испания в тази минута поделя

свойта енергия между животни,

цветенца, комети и хора.

Млъкнете, защото

възправя се строга, защото, велика,

не знае какво да направи

и държи във ръката си силна

черепът, който говори, говори, говори,

черепът с плитка,

черепът як на живота!

Млъкнете, ви казвам;

да млъкне гласът и напевът на всичките срички,

плачът на материята, на пирамидите глухия ропот

и даже

шумът на кръвта в слепоочията тъмни!

Притаете дъха си и ако ръката замахне

и пръчките свирнат, и ако е нощ,

ако небето се вмести в два кръга от земния рай,

ако чуете шум на вратите,

ако аз закъснявам,

ако вие не виждате никой, ако ви плашат

тъпите моливи, ако майка

Испания падне, казвам, тъй само си казвам,

излезте, деца на света,

тръгнете да търсите майка Испания!…