Сесар Вайехо
Има дни, когато съм обхванат…

Има дни, когато съм обхванат от желание голямо

да обичам, да целувам нежността по двете й лица,

и ми иде отдалеч една открита обич

друга обич да обичам, волю и неволю,

този, който ме дълбоко мрази,

този, който къса детското хвърчило,

този, който зарад плакалия плаче,

краля на виното, роба на водата,

този, който се укрива в своя гняв,

този, който се поти,

този, който преминава,

този, който свойта личност в моята душа изтръсва.

 

Искам да оправя заедно с това

кичура на този, който ми говори, на войника къдриците;

ореола на големия, на малкия — големината.

Искам да изгладя кърпичка за този,

който не умей да плаче,

и когато ми е тъжно и от щастие ми става болно,

искам да изкърпвам гениите и децата.

 

Искам да помогна на добрия малко лош да стане,

ще ми се да седна

отдясно на левака

и на немия да отговарям,

мъчейки се да му бъда

винаги полезен, също искам много

хромия крака си да измие,

да помогна на съседа едноок да дремне.

 

Ах, таз обич, моя и световна,

енорийска и междучовешка, веща!

Иде ми според желанието тя

чак от дълбините, от недрата на народа,

и дошла, ме кара да целувам

шала на певеца,

да целувам мъченика в неговия пъкъл,

глухия в гълчавата на неговия череп,

в Данте, в Чаплин, в неговите рамена

този, който спомня мойто лоно.

 

Искам аз накрай,

когато на ръба на страшното веселие стоя

или вливам във сърцето мъжество,

аз бих искал да помогна

на усмивката да се превърне в смях,

да се развидели в душата на злодея,

да наглеждам болните, досаждайки им даже,

да купя продавача,

да помогна — нещо страшно — на убиеца убийство да извърши,

искал бих със себе си да бъда аз добър

във всичко.