Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Поточето е мръсно, ала неговата песен

е толкоз чиста, че е сякаш свята.

Канали мътят му водата,

която влачи гной и кръв

от болниците градски,

парцали и памуци,

и следват я мухите,

във хор извили горно „до“

под дрезгави сурдинки,

Една обувка дясна,

отпрана,

с хапливия си глупав смях

се смее на едно момче,

което от ръждясала сардинена кутия

монтира броненосец

в магическата корабостроителница на мечтата.

Едно бездомно тъжно куче

в течението му нечисто

си разхлади изхапаната кожа,

погледна кротко бедното момче,

пи и по пътя си замина,

за да го хапят и го удрят с камъни отново.

Очите му във грамофонните си плочи

отразиха благодарствена любов,

затрогната от пеенето на потока.

А после идват три деца, троица братя,

и хванали се за ръце,

с ритници от поточето пилеят

красиви бисери, подскачат, щом ги зърнат,

и на устата им момчешки наровете зрели

разпукват от веселието лудо

в едно избухване на силни смехове.

И жалкото поточе, мътно

от нищетата на предградията клети,

започва цялото да свети.

Край