Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Настъпва пак часът на службата вечерна и във здрача

изпълнена със демони е черковата сякаш.

Това е час на празниците и на тъмнината.

Часът на мойте пиршества. И мойто минало се връща.

                                                „И моят грях е винаги пред мене.“

И псалмите дордето пеем с уморени сухи устни,

нахлуват във молитвата ми спомените като радий.

Изникват стари сцени от кината, часове самотни

в хотелите, пътувания, барове, целувки.

Възкръсват образи забравени. Неща злокобни.

Сомоса умъртвен от мавзолея си излиза.

(Със Ог басански цар и царя на месопотамците Сеон.)

Преливат светлините на „Копакабана“ във водата черна,

нахлула от каналите помийни на Манагуа по кея.

Нелепи нощни разговори на пияни,

повтаряни едни и същи като грамофонни плочи.

И крясъците на рулетките, и гръмола на панаира.

                                                „И моят грях е винаги пред мене.“

Настъпва пак часът, когато светват тъмните вертепи

и лавките. Домът на Кантас е пълен с хора.

Настъпва пак часът, когато се военните съвети

събират и палачите в затворите отиват.

Часът на тайните агенти и шпионите, когато

крадците и прелюбодейците къщята обикалят

и труповете се укриват. Пада нейде тяло във водата.

Настъпва пак часът, когато в мъки болните умират.

Часът на изкушенията и на потта в градината среднощна.

Вън първите събудили се птици пеят тъжни

и призовават слънцето. Настъпва пак часът на мрака.

И черковата е студена, сякаш с демони е пълна.

Край