Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Коленичил на майка си в корема,

аз можех само да се моля,

през процепа на нейната уста уханна

понякога разкоша външен изненадвах;

аз не познавах хода на реалността,

но щом усмихнеше се мама,

наместваше се средиземноморски огън

в чупливите греди на моите кости.

 

Бе непредвидено разсъмване за мен самия

и в тези вечери на хубост и на нищета

можах да чуя на градушката екът

през мускулестия прозорец на плътта;

на колене със месеци прекарал,

за моите оръжия се грижех,

броях минутите, ритмичните въздишки,

които ме деляха от нощта полярна.

 

Живота сграбчих бързо

с ръце тъй малки, че едва

обхващаха едно яйце на гълъб:

играейки, усуквах се по най-различен начин,

подобно жицата от злато,

и в друго съществование ме хвърляше лъчът й.

 

Косите и краката поздравиха с нежен грохот

семафора на най-горещата неделя,

Тогаз намерих чак до свойте устни

отдушника, със който се прощавах,

и аз заспах във щастието дълбоко,

което хората изпитват,

когато въздуха познаят.

Край