Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Хората стареят и умират.

На кого се иска да го плашат със смъртта?

Тез, които се предпазват

в свойта служба,

са умрели за Смъртта.

 

Хората умират,

без да има

полза от това,

без тъгата да са споделили.

На кого се нека да го плашат със смъртта?

Синкавата планина запълва

изоставения хилядагодишен въздух.

 

                        „… в 7 часа сутринта се появи

                        малък разузнавателен самолет.“

 

Неприятелят дълбоко мрази моята любов.

На завръщане търсѝ ни под дъжда

да ни видиш, моя обич.

Хората, които никога не са се били,

нито борили с любов,

нито са се разделили с кръстопътищата вечни,

не познават хубаво войната.

Няма да умрем.

Стари ще сме във годините на старостта.

Стари ще сме тоя ден

да разказваме и да се молим, и да спим.

 

                        „… в 11 и половина часа сутринта

                        преминаха шест камиона,

                        натоварените войници…“

 

Тези хитреци страхливи ще останат

винаги да пеят в паметта.

Днес на бруса той ще точи своето мачете,

празните филджани ще прибира тя —

не поисках аз да се сбогувам.

 

Чака ни покорно мостът.

В тъмното гори земята сякаш.

Искаме да любим и живеем.

Предостатъчно сме тъжни

(ще танцувам с тебе, обич моя),

дрехите миришат на животно мокро,

дрехите миришат на неща печални.

(Ще танцувам с тебе, обич моя.)

Но картечниците не разбират

и не знаят за какво е тая радост.

 

                        „… около 4 часа следобед се чу

                        честа стрелба, изглежда, от четири

                        или пет километра разстояние…“

 

Всичката зеленина на тоя клон

и цветът му бъдещ мойта кръв

викаха, защото ти ще дойдеш.

Искам и с тъгата да живеем,

с всички спомени и всяко сбогом.

Искам да живеем с радостта.

Аз те обичам.

 

                        „… точно в 7 часа потеглихме

                        … на поход.“

Край