Роберто Фернандес Ретамар
На моите дъщери

Щерки: много малко съм ви писал,

пък и днес набързо пиша.

Искам да ви кажа,

че когато тая напаст мине

и ще мога аз отново с вас да бъда,

седнал във креслото, в радиото вслушан,

как ли ще се смееме на тез неща

и на тези стихове, и тез ботуши,

и на мутрите на някои хора,

и дори на дрехите, които днеска нося.

 

Но ако това не мине

и не бъдем заедно в креслата,

и ботушите не се завърнат,

знайте, че не съм могъл

да постъпя другояче.

Чувствувайте се горди с мойто име,

че минава като нишка

вредом през книжата.

Радвайте се, че сте живи,

то е хубаво и мило нещо,

както сме се радвали и ние,

пламенно обичайте нещата.

И понякога си спомняйте за мене

с чиста радост.