Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Куба, буен и горещ език,

полюляван в теб самата.

Пожелавана във жарко слънце и свиреп прибой

от небето и морето.

Величава между двете синеви, зелена

вдигаш ти високо твоите ръце от палми,

които движат длани във небето

като в обред от танец първобитен.

 

Мене ме откърми твоята земя

с оня изобилен сок,

който храни ствола тучен на банана

и накъдрените бавни захарни тръстики.

Сокът бърз на тая захарна тръстика,

който тича като сладка нишка чак до мойте устни,

тича и през мойте вени

и пътешествието чудно на кръвта.

 

Духове атавистични в мен отекват

ритъма на твойта румба и гласа на твоите песни.

За насладата и за ръцете ми са сякаш сътворени

кухите гуиро[1], де танцуват семената сухи,

сътворени са за моите ръце и моята наслада.

Фигурата на китарата за мен се прави

хубава като мулатка,

пееща във меката и звездна нощ,

докато й милваме корема безучастно.

 

До себе си усетих да потрепва

плът креолска:

плъзнаха се нежно моите ръце

по кожа със цвета на мушмула узряла

и възлезе слънцето в една уста гореща

само за да ме целува.

 

Люшка ме таз музика трептяща, виеща се като смок,

сладострастна и разтърсваща като прибоя

на крайбрежията твои.

Благовонието на пресния тютюн

затваря моите очи.

И кръвта бушува в мене

като алената кърпичка на яростната румба.

 

Тези негри,

техните дебели устни пият винаги невидим сок тръстиков.

На устата африканска с зъбите се белва

пяната невинна на душите.

Този черен род,

гърло, отредено да говори и да пее

стародавните прадядовски поръки

на душата ни потайна.

 

Куба, буен и горещ език,

къпем се на твойто слънце в океана.

И се чувствувам под него

като бърза риба във водата…

 

Обуздал бях още от детинство

жегата на твоя климат като буен кон.

Днеска конят буен ми ръцете ближе

и се мъчи да запре люлеенето на хамака,

докато опитвам аз вкуса на ароматното кафе,

докато във ясните полянки на небето се изписва

полета на птиците спокойни.

 

Куба, буен и горещ език,

полюляван в теб самата:

къдрава от ручеи и от дървета сладострастна:

опасана от живо слънце.

Твоят силен ром ме къпе,

И твойта музика към мен поднася пламък,

за да види как в поезия изгарям.

Бележки

[1] гуиро — тропически кратунки, които при разтърсване придават, чрез звука на сухите си семена, специфична ритмика в кубинския музикален фолклор — Б.р.

Край