Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Известно е, че има смет по улиците шумни;

че въпреки сметта или поради нея

гълъбите — клети животинки — статуите цапат

и че трябва острия да сложат,

за да отидат другаде със своето гугука не любовно.

Известно е, че тез жени със тесните си панталони

едва не молят, викайки, да ги разстрелят,

задето на добрия вкус и на приличието посягат;

или че тези юноши с прическата нелепа

и със косите си накъдрени като у някои жени

опозоряват със вида си всичко мъжко.

Известно е, че на човека му се ще понякога да вика

в метрото и по тротоара или на прозорците да се покаже,

за да види всичко тъжно, заразително и черно във живота.

Известно е, че най-нелепа смърт ни дебне

и гледаме я ние в ежедневника разтворен

ведно с безсрамието на някоя киноактриса

и със прищявката на господин милионера.

Известно е, че много пъти на човек му се прищява

да иде някъде далеч, на някакъв спокоен плаж,

в едно градче самотно, в планина висока,

за да не вижда всичко грозно и просташко.

Известно е, че… да; но въпреки това

светлината пада чак от бога

и твори зеленото на младите листа

и синьото на извора и на морето,

и жълтото на мъничкото чисто цвете;

насреща ми под грохота на влака

някой, който, в четене увлечен, се усмихва,

очи повдига в миг и ги затваря и размисля;

върви любовна двойка, хванала се за ръцете,

и със невинност и достойнство отминава,

и въздухът е пълен със невъзмутимо злато

във буйния кипеж на нова пролет

и се човек улавя за ръката

на мисъл ясна и на хубав спомен

и на желанието да върви напред,

за да види, ако може, че със мисълта

вървиме всички, всеки както знае,

и разхубавяваме по малко свойто кътче от живот;

съгласяваме се ние с всичко друго

и накрай благодарим на бога,

задето този май ни позволи да видим пролетта отново.

Край