Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

Аз страдам, като гледам челото ти, сърдечна:

когато си най-близо, от мен си най-далечна.

 

За да не стигна твойта душа и твойта нежност,

понякога ме гледаш с онази безметежност,

 

с която гледат нощем небето езерата,

без нищо да му кажат, докле изгрей зората.

 

Мълчанието варди на твойта мисъл прага

и мра аз да усещам, което сещам, драга:

 

страхът да не заключиш ти устни безвъзвратно,

за крадени целувки когато се загатне;

 

страхът да си не спуснеш клепачите пред мене

покорно и бездушно като цветя сломени,

 

когато ти говоря за чара на житата

и влюбено те моля да дойдеш с мен в полята.

 

Не те разведря нищо. Смехът ти ясен даже

не може по лика ти коя си да ми каже.

 

Постъпките ти имат дълбочина потайна,

дори когато вдигнеш ръката си случайно.

 

Повикаш ме и бавно се думите издигат,

като че до слуха ми не искат да достигат.

 

Ти в себе си се скриваш. И аз не те намирам,

и плача толкоз пъти, че съм те толкоз дирил.

 

Ти бягаш вътре в тебе, кога те изненадам,

и гледайки устата затворена, аз страдам.

 

И двете твои устни, сковани от мълчание,

напомнят ми две флейти без твоето дихание.

 

Живееш тъй дълбоко във мен от толкоз време

и ако трябва, с радост готов съм да умреме.

 

Сърцето ти напразно аз търся в пустотата,

а твойто не познава на мойто самотата.

 

Завинаги в скръбта си аз формата ще пазя

на плитките, които ти някога отряза.

Край