Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Без теб, от теб загубена, една неделя

прилича на тунел с опушени стени,

където крача и ми свети твойто име,

и без да знаем, ясна нощ наподобява

или е понеделник, преоблечен във неделя;

лазурен ден, когато отпуск нямаш.

 

Вали в това стихотворение, ти го усещаш

със твоята душа подобно на стъкло;

вали разлъката като вода печална

и синя върху моето прокудено чело.

 

Разбрах аз как едничка малка дума,

подобна на карфица с топчица като луна

или на лекото сърце на пеперуда,

може да издигне крепостни стени,

да умъртви внезапно утрото изгряло,

да изпари градини и лазури,

деня да счупи като перуника,

в зърна от сол очите да превърне.

 

Разбрах аз как една-едничка дума

на сабите от синята стомана

и с острото призвание на тръна

може да е в светлината като рана,

която ни боли в средеца на живота.

 

Вали в това стихотворение и се върти

земята ни като далечна въртележка:

ти толкоз близо си до мен, че те не виждам,

създадена от моята мечта и мойте думи.

 

За тебе мисля аз зад всяко разстояние,

за твоя глас, що ми неделите открива,

и твоята усмивка като цвят заскитан

от твоя образ пада в моята душа.

 

Със своите листи полетяла към нощта,

от ситен дъжд и от покруса набраздена,

неделята без твоя поглед благ пристига

като писмо, изпратено погрешно.

 

И вечерта, девойко, е печална като въздух,

където, преди малко роза е цъфтяла;

от твоето отсъствие тука обграден,

аз съм създаден за любов и само като мъж,

Край