Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Не съществува, тук страхът,

нито безчестието, нито сподавения вопъл.

Долавяш равенството в толкоз белота.

Плътта оспорвана е в таз градина бяла,

където се сънят засява, ала никога не разцъфтява.

Където не кълни лъжата,

където неподвижността е истина едничка.

 

Тук знамето подземно се развява.

 

Бог истина е само

във тез разтворени във въздуха прегръдки,

във съвършеното разпределение на белотата

между зелените рътлини.

 

Бог истина е само, ти го знаеш, знаят го и всички други,

онез, които минаха от другата страна на светлината,

където, ах, не съществуват ни усмивките, ни погледите, ни игрите,

ни равновесието здраво и разумно на закона,

ни работата, ни потта,

ни раждането, нито плодовете забранени,

където са заключени завинаги петте прозорци на плътта.

 

Ех, мъртвите! И ти, и всички други!

Възможно е да имат още памет.

Възможно е на всеки наш най-малък жест

да отговарят с друг. Не знаем ние,

но тяхното спокойствие ни стряска.

Тоз корен неподвижен бягството неспирно

        на подвижното у нас задържа.

 

Във тоя обръч бял

не съществува разлика на вери и на сълзи.

На всеки кръст стои облегнат ангел

и всяка кост свой цвят си има

и всякое мълчание — свое точно обяснение.

 

Семейните ви имена са без значение, любими мъртъвци,

те са числа в един регистър само,

        който живите във бързината си уреждат.

И там ви търсим, за да ви предложим

        свойта преданост и вярност,

които разполагат с вас безгрижно.

 

Не притежава тук значение нищо.

Еднакво е и точно всичко.

Долавя се единствено на мравката труда печален,

мълчанието безучастно на земята и на костите прогнили

и дрезгавият лай на куче някой път, което

терзай нощта със своите прокоби.

Край