Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от португалски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


На висотата на човешкия развой не можеш да напишеш песен.

Не можеш да напишеш песен, ред дори, макар и истинска поезия.

Последният поет умря в 1914.

За името му никой си не спомня вече.

 

Машини страшно сложни има днес за нужди най-обикновени.

Цигара да изпушиш, натисни бутона.

Със електричество чували се зашиват.

Любов се прави по безжичен телеграф.

За храносмилане излишен е стомахът.

 

Един учен във вестниците заяви, че трябва още много,

едно равнище на култура да достигнем.

Ала кога се стигне там, за щастие, ще съм умрял.

 

        Не стават хората по-съвършени

        и се убиват като дървеници,

        И раждат се отново храбри дървеници.

 

Светът, необитаем, става всеки път по-обитаем.

И ако още плачеха очите, би настъпил нов потоп.

 

(Не вярвам, че написах песен.)

Край