Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Движение и глъчка — вечер в Буенос Айрес.

Шуми площадът и пъхти трамваят тежко.

(Под музиката на танго в галоп препуска,

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Минават, отминават хората. Старица

продава ябълки на ъгъла отсреща.

(С рисувано око и дървено сърце

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Един индустриалец важен прави сделки.

На пейката един безделник спи мъртвешки.

(От смехове и от дечица придружено,

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Присядат двама влюбени. Отчаян клетник

поставя край на битието си човешко.

(Издъхна славеят. Но ти недей тъгува,

върти се, конче, с твойта пъстра въртележка.)

 

Ще ви разкажа аз история чудесна.

Една студена вечер (спущаше се здрачът)

изпълни самота душата ми. Бе пуста

кръвта ми. Аз, обезкрилен, едва се влачех.

 

Вървях. Далеко здрачът свиреше с цигулки

и ставаше ми все по-тъжно и по-болно.

Душата ми обличаше се бавно в камък.

(Душата ми във самота не се разголва.)

 

Вървях без светлина, вървях разбит без роза,

без мъничко море, без ни един приятел.

Видя ме кончето от свойта въртележка,

самотен ме видя и хукна с мен в тъмата.

 

И в моето сърце самотно оттогава,

съпътствувано от деца със пъстри дрешки,

заключено във мойта музика, препуска,

върти се кончето на тая въртележка.

 

(То има нарисувано око.

Сърцето му е от полирано дърво.)

Край