Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- harbinger
Издание:
Латиноамериканска поезия
Антология
Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Художник: Любен Зидаров
Худ. редактор: Васил Йончев
Текн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за печат на 31.V.1968 г.
Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.
Формат 59×84/16. Тираж 3100
Изд. №90 (2409)
Поръчка на печатницатв: №1309
ЛГ IV
Цена 1.69 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София, 1968
История
- — Добавяне
Сега детинството е самолет в небето.
Мойто беше облак. Не променям своя спомен.
Чифликът мъничък, дървото, нивите безкрайни,
вършачката, която прекосяваше селцето.
Сега детинството е автомо̀бил посред вятър.
Мойто беше птица върху кон отвързан.
Двуколката, дървото, птицата кафява
със музика в душата… Не променям своя спомен.
Сега детинството е електрическо сияние.
Мойто беше от фенер и от луна родено.
Дървото, птицата, поточето лениво
със чара на брега… Аз не променям своя спомен.
Всичко вчера станало напомняше легенда.
„Вършачка“ се наричаше и не ще се върне.
Спеше девет месеца и се събуждаше в десетия,
и после чак до януари по харманите сновеше.
Огъваше мостове и издухваше в полето,
подобно стъклен прах, орляци от кадънки.
Как сладка беше песента й във далечината!
Обич вдъхваше в човека и приканваше към сън.
Тя се изгуби в равнината със мотора си боботещ,
с вагона, със сандъка, с каручката си за вода.
Едно дете я следваше със гълъб и не се завърна.
Бе мълчаливо и печално… Не променям своя спомен.