Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Устами младенца, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника“, брой 31/1979 г.

История

  1. — Добавяне

Съпрузите Андросови доведоха с изключителна предпазливост своя единствен син, тригодишния Коленка в клиниката на знаменития педиатър академик Хитаров.

Пълничкото хлапе беше оживено и безгрижно, а развълнуваните му родители го наблюдаваха, въздишаха разтревожено и многозначително се споглеждаха.

Цели три години Коленка растеше и се развиваше напълно нормално, както се полага на дете, чийто баща е доктор на науките, майка му — кандидат, а баба му и дядо му са доценти с тридесетгодишен стаж: по цял ден той беше сред възрастните и ще не ще слушаше научните разговори на родителите, роднините и техните колеги. Но през последните три седмици в поведението на Коленка започнаха да се забелязват известни странности.

Бабата-доцент даже се зарадва:

— Изглежда, че е започнал да се оформя като вундеркинд.

Усмихвайки се безгрижно между обикновените за неговата възраст „защо“ и „за какво“, Коленка внезапно започна да смайва гостите с такива разговори, че те само вдигаха рамена и се усмихваха.

Например Коленка смая един известен физик-теоретик с лекция по въпроса, как може да се управлява гравитацията и дори започна да пише върху листчето, върху което току-що рисуваше корабчета, някакви изключително сложни формули. Теоретикът, разбира се, обърна всичко на шега, издаде няколко шеговити детски звука и подари на юнака донесения от поредния симпозиум комплект от дъвки.

Гостите се засмяха, а Коленка смачка листчето с формулите и отиде в кухнята при баба си, за да изяде любимия си тиквено-малинов кисел.

„Взривовете от вундеркизъм“ обаче се повтаряха редовно.

Докторът на науките онкологът Чуняев беше развеселен от Коленка с декларацията:

— Чичо доктор, аз зная как можеш да се бориш със злокачествените тумори! Зная общото решение на проблема за всички видове подобни заболявания, или по-просто казано, една универсална рецепта…

Чуняев, който вече беше отдал половин век на онкологията, най-напред изохка, а след това прие всичко за мила шега, погали детето по рошавите коси и дълго, до сълзи се смя.

— Това трябваше да се случи — триейки лицето си, подхвърли между взривовете от смях Чуняев — ами ти ми взе акъла, братко… Вероятно те е подучил дядо ти, а? Развесели ти стареца… ох!

А модният геолог Иларионов Копейка озадачи с въпроси за индивидуалното безсмъртие:

— Режимите, диетите, физическите натоварвания, стресовете и износването на организма са само частни страни на въпроса! А истинското решение на проблема за физическото безсмъртие е доста примитивно по своята същност. То се намира на повърхността. Кой знае защо никой не е обърнал внимание на дейността на такава жлеза като…

Но в този момент вече отдавна започналият да се хили Иларионов така се разсмя, че дори изпусна чашата си с минерална вода.

— Ой, ой! — стенеше той. — На две педи е, а вече всичко знае! Нека да даде господ тази проблемка да я решим с целия си научен арсенал след около, да речем, сто години… А той… ой, не мога… ой, дръжте ме, ще умра от смях…

С подобно фиаско завършиха и опитите на Коленка да обясни на академик Максимов, че теорията за относителността на Айнщайн е справедлива само за галактиките от типа на Млечния път и че във вселената има много антигалактики, в които частиците се движат по-бързо от светлината.

Член-кореспондентът на три академии Буланов се изхлузи от стола, сразен от припадък на смях, когато Коленка напълно професионално се опита да му обясни структурата на атомното ядро и редица вътрешноядрени тайни.

А генетикът Азьорски, чувайки от Коленка принципите за управление на наследствеността, многозначително направи известния жест, намекващ символично за умопобъркване и промълви.

— Детенцето е преуморено и от гостите, и от родителите и това е безспорен факт! Дечкото се е наслушало на възрастни разговори и в главата му сега има истинска салата! Необходимо е веднага да се покаже на дядо Хитаров. Аз ще му се обадя по телефона!

… Хитаров приличаше на дядо Мраз — бяла весела брада, закачливи очи, скоклив и широкогръд — и веднага разполагаше към себе си децата.

— Не се въртете и не се вълнувайте — гледайки в ясните очи на Коленка, утеши Хитаров неговите родители. — Вашето детенце е юнак за изложба… впечатлителен е не според годините си, но това е ясно, възрастна среда, акселерация, телевизионни предавания за възрастни, филми, „забранени за учащи се“, радио… Нима у вас няма повече научни списания, отколкото детски книжки, а?

* * *

На планетата 7-АБС от звездната система ШГ–1 в галактиката ЕЦ/Б–14 протичаше поредното заседание на Висшия съвет.

И когато последният проблем — как да бъде заселена необитаемата планета, открита наскоро в звездната система ММЛ–21 — беше вече решен, водещият съобщи:

— Моля, членовете на Съвета да ме извинят. Извънредният въпрос е дребен, но не би трябвало да го отлагаме. Нашият посланик от галактиката 99-ПР и звездната система 1/9-III, в която е планетата 3-СУХ, наричана от самите й обитатели Земя, току-що предаде извънредно съобщение. Напомням, че мислещите същества на Земята се наблюдават отдавна от нас. В болшинството си те са трудолюбиви и любознателни. Беше взето решение да се окаже помощ за ускоряване развитието на земните науки. Но поради недоверчивостта на земните жители и тяхното странно желание да опознават всичко чрез собствения си опит нашият посланик на първо време е претърпял неуспех. Личните му контакти със земяните не са довели до нищо: на него не са му вярвали и дори са се страхували до такава степен, че на десет пъти са го лишавали от свобода и шест пъти са го екзекутирали. Тогава той започнал да търси други канали, по които информацията да достигне безпрепятствено до земяните. Той ни доложи своите предложения и ние одобрихме операцията „чрез устата на дете“.

— Извинете ме, но по него време аз отлетях до X–89 и не зная нищо за това — надигна се един от членовете на Съвета.

— Като правило земяните обичат изключително много децата и ги възпитават до определена възраст в семейството и в къщи — обясни Водещият. — Малките деца се смятат за същества правдиви и искрени. Затова на Земята се пише и говори много. Нещо повече, земните жители имат дори определени научни изводи по този проблем, като например никой от тях не оспорва аксиомата „устата на детето произнася само истината“. В наш превод това буквално звучи по следния начин: „с устата на детето говори истината“…

— Извинете ме — прекъсна Водещия един от членовете на Съвета, — а не доказва ли въпросната земна истина, че именно по този канал — т.е. чрез детето — на земните жители вече веднъж е била предадена някаква извънземна информация?

— Възможно е, но сега няма да обсъждаме тази хипотеза, тъй като времето ни е много скъпо — продължи Водещият. — И така, нашият посланик избрал дете, чието семейство според всички данни било напълно подготвено, за да възприеме редица най-прости истини, с опознаването на които земяните са заети в този период. Детето се оказало добър предавател, но не било разбрано от нито един от земните учени. Очевидно е, че ние сме избързали със своята научна информация — земната цивилизация и нивото на тяхната наука още не са подготвени за нея. Посланикът моли за разрешение да прекрати веднага експеримента и да се завърне в родината. А след 50 години ние може би ще повторим опита.

— Извинете, но защо настоявате, че този въпрос е особено срочен? — запита най-старият член на Съвета.

— Родителите са решили, че синът им е заболял и в този момент там започват да го лекуват… Детето не трябва да пострада заради нас.

— Веднага да се прекрати експериментът! — решиха единодушно членовете на Съвета.

— Това решение вече се предава на посланика — съобщи Водещият.

* * *

— Е, Коленка — ласкаво гледайки в очите на детето, каза Хитаров, — а на мен нищо ли не искаш да ми разкажеш?

— Защо не — охотно се съгласи юнакът, отвръщайки смело на погледа на академика. — Вие знаете ли как може да се реши проблемът за съвместимостта при присаждането на каквито и да е органи от един човек на друг? Необходимо е да се приготви разтвор, чиято формула е…

В този момент устните на Коленка внезапно трепнаха странно, той поклати глава сякаш прогонва муха и каза капризно:

— Тлябва да отида пли баба… Искам да се нахланя…

— Ето, на! — радостно констатира Хитаров. — Моят метод за козметична хипноза винаги прави чудеса! Повярвайте ми, че детето е изхвърлило от главата си целия този научен боклук! Сам видях как нещо проблесна в очичките му — устните му трепнаха някак странно и — чухте ли? — той веднага поиска да се храни. Не му позволявайте да гледа телевизионни предавания за възрастни от рода на „В света на науката“, „Човекът и закона“, или „Здравна просвета“ и го слагайте да спи не по-късно от осем и петнадесет… Желая ви успех!

… Хитаров стоеше пред прозореца на кабинета си и гледаше как щастливите Андросови водят своя Коленка през градината към изхода на клиниката.

„Все пак е интересно каква ли формула искаше да ми каже“ — със съжаление си помисли академикът.

Край