Оригинално заглавие
What Price Wings?, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника“, броеве 19,20/1976 г.


— Но нали ти ми обеща! — възкликна Лиз Блекуел. — Ти се кълна във всичко свято, че ще помолиш да ги ампутират!

— Да ги ампутират? — ужасено извика д-р Джонас. — През живота си не съм чул подобно нещо!

— Но за човек с крила също не сте чували през живота си — парира го тя. — Харви, моля те… Ти ми обеща!

— Това беше, за да те успокоя — отвърна Харви Лидс. — Ти тогава беше се развълнувала толкова много, защото всички ме гледаха…

Гол до кръста, по панталони и обувки, разгънал крилата си в цялото им великолепие, той приличаше на съвременен вариант на самотракската Нике от мъжки пол.

— Лиз, ако господ не искаше аз да летя, той не би ме наградил с крила.

Д-р Джонас остави дърводелския метър и каза:

— Дължината на крилата е сто седемдесет и пет сантиметра. Размахът им е три метра и четиридесет. Ако предишното ви тегло се извади от сегашното, крилата ви тежат двадесет и четири килограма. Те са израсли от лопатките и са естествено продължение на вашата костна, мускулна и кръвоносна система. Никога не съм виждал крила по хората, но тези ми изглеждат напълно сигурни. Да се ампутират е все едно да си отрежеш съвършено здрав крак… От моя страна това би било непростима професионална грешка, млади човече!

— Но с тях е толкова неудобно да се показваш пред хората! — замоли се Лиз. — И защо ли пък израснаха толкова много? Когато крилцата му бяха като на ангелче, това беше божествено!

— Помолихте ме да ви прегледам — продължи лекарят, обръщайки се към Харви — и аз направих всичко, каквото можах, макар че, честно казано, вие би трябвало да се обърнете към ветеринар. Растежът на крилата вероятно ви е уморил много. Пийте колкото може повече мляко, за да компенсирате загубата на калций. Спете повече и яжте всякакви пресни зеленчуци. Накратко, препоръчвам ви същото, което бих посъветвал и всяка млада майка.

Харви надяна ризата си, а след това и сакото отзад напред, а Лиз му помогна да се закопчее. Облечен по този начин, той приличаше на свещеник или по-скоро на ангел — краищата на крилата му метяха пода.

— Би трябвало да огледам древните статуи — каза той, — иначе просто не знам как да се обличам сега.

— Хубава мисъл — одобри д-р Джонас. — Точността в детайлите на древните скулптори е просто поразителна! Вероятно те са ваяли по натура. И ако това е така, то вие не сте уникален случай, а просто анахронизъм. Но по какъв начин те ви пораснаха?

— Не зная — каза Харви.

— В замяна на това аз знам! — избухна Лиз. — Това стана, защото той е толкова добродетелен. Той няма нито един недостатък, а това само по себе си е вече непоносимо за нормално момиче като мен. Всичко започна, когато той проверяваше сметките и изведнъж откри, че случайно не е платил нещо около два долара данък. Той искаше да ги възстанови, но му казаха, че тази сметка е закрита и да не си прави труд да мисли за това. Тогава той изпрати анонимно парите по пощата. И в същата вечер аз забелязах около главата му някакво сияние подобно на венец…

— Но нали аз бях длъжен да върна по някакъв начин тази сума — запротестира Харви.

— Добре, а крилата? — настоя д-р Джонас.

— Ще повярвате ли? Той и до сега е невинен! Истински девственик! На неговите години! Аз исках да се убедя дали ще си подхождаме, но той ми каза, че сме длъжни да пазим в себе си чистота до деня на сватбата. И точно тогава започнаха да те сърбят лопатките, Харви Лидс! А само след няколко дни крилцата покараха.

— Вярно е, самият аз бях позабравил — скромно потвърди Харви.

Настъпи мълчание. След това доктор Джонас заговори бавно:

— Това доказва, че добродетелта също има своите граници, зад които в организма настъпват дълбоки физиологически изменения. С порока очевидно е точно същото… Доктор Джекил и мистер Хайд очевидно не са рожба на въображението. Това е една вълнуваща тема за размисъл.

— Но какво ще стане сега с неговата работа? — замоли се Лиз. — Откакто му се появиха крила, той не може да ходи в работилницата.

— С едно шивашко ателие светът не се свършва — заяви Харви.

— Точно така — съгласи се лекарят. — За един крилат човек вероятно ще се намерят маса интересни работи.

— Ти не ми трябваш с твоите глупашки крила! — отряза Лиз.

Харви забеляза, че перата му настръхнаха… „Като на орел“ — помисли си той.

— Ако толкова малко ме цените, уважаема мис Блекуел, това означава, че вие не сте онази единствена жена, която е предназначена за мен.

Той искаше да й каже нещо много по-рязко, но не знаеше как се прави това.

— В такъв случай прощавай! — каза Лиз, шумно затвори чантичката си и излезе.

Харви остана прав сред стаята, напълно объркан.

— Вероятно и аз също трябваше да й кажа „прощавай“ — най-накрая предъвка той. — Сега ще трябва да си помисля как да се изхраня с помощта на тези крила.

— Желая ви успех! — каза лекарят. — И ме дръжте в течение на всички промени, които настъпват у вас.

* * *

Епископът огледа с възхищение Харви от всички страни.

— Няма съмнение, че крилата са абсолютно истински, с пера и прочие. Както е казал вашият лекар, просто е поразяващо с какво изкуство древните скулптори са възпроизвеждали крилатите… Те наистина трябва да са ваяли от натура! Това е… разтърсващо!

— Но с дрехите е трудно — отбеляза Харви, надявайки ризата си обратно.

— Тогава решаването на проблема, сине мой, е както при статуите. Разбира се, това не е много модно, но не по-малко, отколкото човек с крила.

Епископът седна зад бюрото и запали пура.

— А сега ми разкажете какво ви е довело при мен.

— Но това се подразбира и без приказки! — Харви се облегна на стената: във фотьойла той просто не можеше — крилата му пречеха. — Та нали аз съм ангел, нима не е така?

— Не бих могъл да бъда съдник в такъв сложен богословски въпрос, но външно сходство безспорно съществува. Дори съм готов по принцип да се съглася с теорията на вашия лекар за критичната маса на доброто. Но какво бих могъл да сторя за вас на практика, сине?

— Приемете ме на длъжност ангел — каза Харви.

Епископът се задави.

— А какво бихте правили на тази длъжност? — запита той най-накрая, кашляйки.

— Просто не знам какво правят ангелите. Това би трябвало да реши църквата, а не аз.

Епископът се наведе над бюрото.

— Сине мой, ако църквата започне да се занимава с всички физически аномалии, на нас няма да ни остане време за нищо друго. Разбира се, вие сте изключение, но твърде старомодно изключение, бих казал средновековно изключение.

— Но вие бихте могли да ме приспособите по някакъв начин, да ме използувате все пак.

— Повтарям, че това е извън моята компетентност, обаче аз не виждам с какво бихте могли да бъдете полезен на църквата, а още по-малко, с какво църквата би могла да ви бъде полезна. Имаше време, в което църквата се нуждаеше от чудеса, но това беше през средните векове, в тъмната епоха на неграмотност и суеверие.

— А сега нима чудеса не са нужни? — настояваше Харви.

— Днешната църква е просветена църква. Тя е толкова далеч от Средновековието, както съвременните изчислителни машини от сметалата с дървени топки. Църквата се нуждае от делови хора, сигурни и хладнокръвни, които могат да различават полица от акция, умеят да намират фондове… или по-кратко, умеят да използуват всички средства за масова информация за разпространяване на съвременната религия.

— Искате да кажете…

— … че в съвременната църква просто няма място за средновековни отживелици като вас.

Харви помълча. След това каза с въздишка:

— Щом е така, нищо не може да се направи. А на мене ми се струваше, че това не е лоша идея.

Епископът заобиколи бюрото и бащински потупа Харви по рамото.

— Вие ще измислите нещо, сине мой. Трябва да се умее да се извлича полза дори от неуспехите. Когато животът ви поднася лимон, съумейте да го превърнете в лимонада! Точно така правим ние в лоното на църквата дори ежедневно.

— Благодаря ви, че ме приехте — каза Харви с объркани чувства. — И… прощавайте!

— Прощавай, сине мой — без да мигне, отвърна епископът деловито. — И нека те благослови бог!

Сам Крюбъл завърши скептичното оглеждане на крилата на Харви.

— Те наистина са истински. И така, какво искате?

— Работа — отвърна Харви. — Вероятно хората ще плащат щедро, за да могат да видят крилат човек.

— По панаирите това е възможно. Но аз притежавам първокласна агенция. Ние не се занимаваме с панаирни атракции.

— Но нали освен това съществува и телевизия. И нощни кабарета. И кино.

— Вижте — търпеливо започна Крюбъл, — единственото, което вие притежавате, са крилата. За номер това е недостатъчно. Две-три представления и това е всичко. Единственото място, където може да получите постоянна работа, е в панаирджийска барака.

Харви се замисли.

— Това не го съобразих. Значи трябва да имам собствен номер? Как да го измисля?

Крюбъл отвори вратата към съседната просторна зала с гимнастически халки и огледала по стените.

— Ето — каза той, — тук има достатъчно място за летене. Защото вие летите, нали?

— Нямам никакъв опит — със съжаление измърмори Харви. — В квартирата ми е твърде тясно, а на улицата се стеснявам…

— Тук никой няма да ви пречи. И ще ви гледаме само ние тримата.

— Как тримата? — изненада се Харви.

Той огледа залата и едва сега видя дребна набита жена, която стоеше до също такъв малък и набит мъж върху металната скамейка до стената. Те чакаха Крюбъл да ги приеме, но сега с интерес се взряха в Харви.

— Не се смущавайте — ободри го Крюбъл, — това са само акробати… И така, летете, летете си! — каза той нетърпеливо.

Харви сне сакото и ризата си и отиде до най-далечния ъгъл на залата. Там той разгъна великолепните си крила и започна да се засилва. Като се мъчеше да координира движението на краката и на крилата, той дотича почти до противоположната стена, преди да се издигне във въздуха. Като изви неловко, за да не се удари в огледалата, той се издигна към тавана.

— За начало не е много — забеляза Крюбъл. — Умеете ли още нещо?

— Наистина не зная…

— Можете ли салто?

— Знаете ли, изглежда, аз имам страх от височината…

— Още по-лошо! Ако нямате какво друго да покажете, слизайте.

Харви подгъна крака, за да се приземи. Скоростта му беше по-малка от петнадесет километра в час, но той не си разчете крачките си и се блъсна в затворената врата. Като прибра крилата си, той се върна при дрехите си като пребит.

— Плачевно зрелище — изтърси Крюбъл и отвори вратата, в която Харви си разби носа. — Елате при мен, когато наистина има какво да покажете.

— Какво например? — извика Харви.

Крюбъл замря, държейки се за дръжката на вратата.

— Аз продавам номера. Не ги изобретявам!

Харви забеляза, че акробатите одобрително закимаха.

— Добре, ще помисля в къщи върху своите възможности.

— Вие винаги имате в резерв панаирите. Желая ви успех.

— Благодаря ви, че ме приехте — каза Харви.

— За нищо. — Крюбъл затвори зад себе си вратата, но веднага я отвори, за да подхвърли кратко на акробатите: — Съжалявам, Ламбино, но нямам за вас нищо.

Те учтиво промърмориха нещо и си излязоха.

Харви надяна обратно ризата, сакото и разсеяно отиде до асансьора. Той дори не можеше да си представи какъв номер да измисли.

* * *

Когато Харви пъхна ключа в ключалката, някой го докосна по лакътя. Той се обърна. Мъжът и жената, и двамата малки и набити, стояха до него, предъвквайки вежливи думи.

— Вървяхме след вас — обясни мистер Ламбино.

— Това не беше мъчно — извини се мисис Ламбино.

— Бихме искали да поговорим във връзка с вашия номер.

— Много любезно от ваша страна — каза Харви. — Влезте.

Когато седнаха леко смутени, мистер Ламбино обясни:

— Тръгнахме след вас, тъй като за нас вие сте цяло състояние — милион долари!

— Аз? — изненада се Харви, облягайки се на стената. — По какъв начин? Искате да ми станете импресарио?

— За съжаление, не. Ние сме великите Ламбино, най-добрите сред акробатите. Но ние нямаме договор.

— Много съжалявам. Аз съм в същото положение.

— На кого вече са интересни акробатите? На никого. Но трупа с крила…

— Трупа? — повтори заинтригуван Харви.

— Вие нямате номер. Вашите габарити не са подходящи.

— Разбира се, за акробатика — извинително каза мисис Ламбино.

Мистер Ламбино промърмори нещо вежливо.

— Разбира се, за акробатика, а не за жените… — Той се поклони, без да става от стола. — Упражнявате ли се всеки ден?

— Не, съвсем нередовно — призна Харви.

— Виждате ли! — тържествуващо възкликна мистер Ламбино. — Ние с жена ми работим всеки ден от сутрин до вечер, за да бъдем във форма и да усъвършенствуваме нашия и без това чудесен номер. Вие способен ли сте на такова нещо?

— Ще опитам. Щом това е необходимо…

— Ще ви се наложи да тренирате години! И едва тогава вие може би ще направите своя номер. Докато заедно с нас вие бихте могли да дебютирате веднага.

Харви се намръщи.

— Извинете, но не ви разбирам.

— Всичко е много просто. С крилата ние ще спечелим камара пари, а вие ще получите четвърт, не — половината от нашите доходи.

— Да, да, половината — потвърди мисис Ламбино.

— Но с какво ще започнем? — запита Харви.

— Разкажете къде и как ви присадиха крилата.

— Присадили? — изненада се Харви. — Та те съвсем не ми са присадени. Те просто си израснаха.

Великите Ламбино престанаха да чуруликат любезно.

— Ние ви говорим сериозно — каза мистер Ламбино. — Не се шегувайте, моля ви!

— Казвам ви сериозно! Те си израснаха сами!

Мистер Ламбино извади пистолет.

— Сами?! Стига толкова. Ако не ни откриете вашата тайна, ще ми се наложи да прибягна ето към това.

— Вижте какво! — избухна Харви. — От тези крила имам само неприятности. От гледна точка на аеродинамиката аз съм нещо по-нелепо от първия планер на Лилиентал. Заради тях загубих работата си. Те са причина да загубя и любимото си момиче. Заради тях не мога да седна и спя прав на подпорки, като болен кон. А хората, които ме гледат непрекъснато! Крюбъл е прав. Аз ставам само за панаирджийски представления, на които показват чудовища. Дявол да ги вземе тези проклети крила!

Крилата паднаха на пода.

Харви ги погледна първоначално с ужас, а след това с облекчение.

— Очевидно понякога е полезно да се разяриш — каза той. — Отдавна трябваше да загубя търпение… и още нещо — добави той мечтателно.

Като изблъска бързо обезкуражените акробати, той избра познатия му телефонен номер и с усмивка до ушите каза:

— Ало, ти ли си, Лиз? Слушай имам да ти кажа една новина.

Край