Никола Кесаровски
Този път злато

— Кои са трите най-разпространени химични елемента във Вселената?

— Водород, азот и въглерод.

— Така. Кажи ми едно съединение, което е съставено само от тях.

— Не се сещам.

— Но то е всеизвестно!

— И все пак… Не знам.

— Цианкалий!

Онзи учудено вдига вежди. Другият се усмихва:

— А имам и един още по-интересен въпрос.

— Казвай.

— Кои са четирите най-разпространени химични, елемента?

— Водород, азот, въглерод и…

— И?

— Кислород?

— Да! Е, кажи ми сега едно химично съединение, не по-малко известно от цианкалия, което е съставено само от тях — водород, азот, въглерод и кислород.

— И то ли е отрова?

— Не е.

— Предавам се.

— Тротил!

— Тротил?! — Онзи още по-учудено вдига вежди. — От трите най-разпространени елемента във Вселената — отрова. От четирите пък — взрив! И това ако ми било Вселена!…

* * *

— Как ти се струва този разговор?

— Откога е?

— От нощес… Разбираш ли, те вече започват да се досещат. А това не е хубаво!

— Наистина. Нямаш късмет. Мисля, че трябва да смениш модела си. Все още имаш време. Вчера доловиха намесата ти, намериха сили да я обявят за естествена и й измислиха дори хубавото име антропен принцип. Впрочем, как точно го формулираха те? Спомняш ли си?

— Вселената е такава, каквато е, за да може при еволюцията й в нея да се появи наблюдател.

— Да, защото и при най-малката промяна в основните й характеристики наблюдател изобщо не би могъл да се появи…

— Точно така.

— Наистина размина ти се вчера! Нарекоха намесата ти антропен принцип. Но сега? Хубава беше идеята ти за модел на Вселена, съставена от най-неподходящите за една Вселена химични елементи… Вярна се оказа и хипотезата ти, че в нея най-бързо ще се развие разум. И то какъв екзотичен, агресивен разум се получи! Мислиш ли обаче, че те могат да преглътнат и снощното си досещане за цианкалия и тротила, при това в комбинация с антропния принцип?… Рискуваш да бъдеш разкрит! Съветвам те по-скоро да смениш модела!

— А помниш ли мисълта им за възможността да съществуват в тяхната Вселена и други светове и разум? Може би ще успея да се измъкна чрез тях? Като, да речем, подставя аргументи за съществуването на по-висш разум, от дейността на който обаче са останали само следи? И точно тези следи да ме прикрият?

— Много е рисковано!

— Или пък, друго! Ето, разумът в твоята Вселена е съвсем традиционен, мастит, като булдозер върви право пред себе си — но стъпвайки на пръсти, внимателно и меко. Макар и доста по-бавно. Ако застъпя част от моята Вселена с Вселена като твоята, може би ще успея да се прикрия?

— Всъщност можеше да сториш това, но завчера! Вече е късно. Техният физик, как беше там, ясно улови идеята за законите във Вселената ти. И че по тези закони е невъзможно дори допиране на Вселени, а камо ли застъпване… По-добре се откажи. Рано или късно твоите човеци ще те открият или най-малкото ще решат, че тази най-зла по химичния си състав Вселена им дава правото да бъдат и те зли, дори и като разум… И в двата случая двойката на домашното ти е гарантирана!

— Май че си прав…

— И за да запазиш все пак хубавата си идея за злия химичен състав на Вселената си, вземи само частично да промениш модела й. Остави същите три химични елемента да доминират, а намали кислорода например, или изобщо го махни. Заменя го със…

— Със злато!

— Да! Със злато! — Малчуганите се разсмяха. — Нали помниш как го обичаха тези тук!

— Съгласен съм. Само че дали ще ми стигне времето?

— Разбира се. Цели три дни имаш още.

— Но и ти ще ми помогнеш!

— Започваме ли?

Другият примирено вдигна рамене:

— Започваме.

И натисна червеното копче на компютъра.