Фредрик Браун
Маргаритки

Д-р Майкълсън развеждаше съпругата си, госпожа Майкълсън, за да й покаже своята лаборатория-парник. За пръв път от много месеци насам госпожа Майкълсън посещаваше местата, където съпругът й се отдаваше на изследвания и опити. За това време той беше инсталирал доста нови апаратури.

— Значи е било сериозно, Джон — каза тя накрая, — когато ми говореше за експериментите си върху комуникация с цветя? Бях сигурна, че се шегуваш.

— Съвсем не, сериозно е. Обратно на това, което мислят хората, цветята притежават разум, най-малкото частичен.

— Те все пак не могат да говорят!

— Не като нас. Но макар че хората не предполагат, цветята общуват помежду си. Телепатично, в известен смисъл, като си предават не думи, а картини.

— Може би общуват помежду си, но само не ми казвай…

— Противоположно на това, което мислят хората, скъпа моя, възможно е да се установи връзка между хората и цветята. Вярно е, че досега съм успял да осъществя комуникацията само в една посока. Мога да улавям техните мисли, но не и да им изпращам съобщения от моя страна.

— Но…, но как го правиш, Джон?

— Противно на това, което смятат хората, мислите — както у човека, така и при цветята — представляват електромагнитни вълни, които могат… но да оставим това, ще е по-лесно да ти го покажа как става.

Д-р Майкълсън повика асистентката си, която се занимаваше с нещо в другия край на помещението.

— Госпожице Уилсън, бихте ли ми донесли комуникатора?

Госпожица Уилсън донесе комуникатора, който имаше лента за закрепване на челото. От нея излизаше проводник, който се свързваше с едно стебло, хванато с изолираща дръжка. Д-р Майкълсън постави лентата на главата на съпругата си и й пъхна стеблото в ръката.

— Много е просто: насочваш стеблото към някое цвете и то действува като антена за улавяне на мислите. И ще установиш, че в противоположност на това, което мислят хората…

Но госпожа Майкълсън не слушаше повече мъжа си. Стоеше закована, насочила антената към една саксия с маргаритки, която бе поставена на перваза на прозореца. След като слуша така няколко минути, госпожа Майкълсън остави антената върху масата, извади от ръчната си чанта малък пистолет и застреля първо съпруга си, а после госпожица Уилсън.

Обратно на това, което мислят хората, за да разбере човек дали го обичат малко, много, никак или страстно, не е необходимо да къса листата на маргаритките.