Оригинално заглавие
Double Dare, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
kpuc85 (2015 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, броеве 20,21/1983 г.


Звездолетът се спусна бавно на Домерг–3.

— Ние сме луди — въздъхна Джастин Марнър. — Няма никакво съмнение. Когато спориш, трябва да умееш да се спреш навреме — Марнър посочи екрана. — Изглежда, ние пренебрегнахме това правило. И се озовахме на Домерг. Човек със здрав разум не е способен на такова нещо.

— Не говори глупости, Джастин! — разсърди се Кемридж. — Прекрасно, защото сме тук, и сега не е време…

Вратата се отмести безшумно встрани и в каютата влезе висок домергиец с яркожълт тюрбан. Той протегна две от шестте си пипала за приветствие към земляните.

— Добре дошли. Казвам се Плорваш. Виждам, че сте пристигнали благополучно. Ще ви откарам а котела. Постарахме се да ви създадем всички удобства, за да поддържате работоспособността си ма ниво. Позволете да ви пожелая добър шанс.

— Ние разчитаме не на шанс, а на главите и ръцете си — рязко отвърна Кемридж.

— Чудесно. Вие долетяхте тук, за да докажете, че те са по-добри от нашите. Моля, след мен.

… По същото време двама инженери-домергийци пристигнаха на Земята.

Всичко започна на Земята, в малкото кафене, където Джастин Марнър води спор със случайно отбилия се там домергиец.

Марнър и Кемридж седяха на чашка кафе, когато той влезе в залата и прикова вниманието на присъствуващите. Въпреки че контактът с Домерг–3 беше установен преди повече от сто години, негови жители доста рядко посещаваха Земята.

Впрочем и Марнър, и Кемридж познаха чужденеца. Той беше сътрудник в консулството на Домерг, където те монтираха осветлението. Домергийците със своето съвършено периферно зрение предпочитаха меката отразена светлина. Наложи се Марнър и Кемридж доста да си поиграят с инсталацията и да разработят специална схема.

Домергиецът също ги забеляза и седна на тяхната маса.

— О, двамата земни инженери! Вие сигурно ме помните?

— Да — отвърна Марнър, — ние ви правихме осветлението. Как работи?

— Доста прилично — домергиецът погледна към барчето.

— Какво искате да кажете? — поинтересува се Кемридж.

— Е, вие свършихте добра работа. Във всеки случаи при равнището на вашата техника не разчитахме на нещо повече.

— Позволете… — намеси се Марнър.

— По-добре да бях премълчал тогава! — възкликна Марнър, разглеждайки светлосиния таван в стаята на хотела. — Хубава работа, да се прелети половината Галактика, за да се разреши спор, започнат в кафене!

Кемридж удари с юмрук по масата.

— Слушай, Джастин, вече сме тук и трябва да покажем всичко, на което сме способни. Ясно?

— А ако случайно не успеем?

— Двамата ще се справим с всякаква задача. Съмняваш ли се?

— Разбира се, не — кисело се усмихна Марнър.

— Отлично — Кемридж отиде до вратата и свали капачката на електронната брава. — Погледни тук например. Доста просто устройство. Схемата на тази кутийка засега не ми е позната, но дай ми половин час и отвертка и всичко ще ми стане ясно.

— Нищо особено — съгласи се Марнър. — Ние имаме по-хитри брави.

— Точно в това е работата — забеляза Кемридж. — Тези домергийци ценят твърде високо техническото умение. Знаеш ли, Джастин, сигурен съм, че ще успеем да направим аналог на каквато и да е тяхна машина. Малко ще помислим, малко ще поработим и всичко ще бъде наред. И ако се справим с техните загадки, а домергийските инженери се провалят, значи сме ги победили. А засега ще се заема с тази кутийка. За тренировка.

Сутринта се събудиха с войнствено настроение и с пълната увереност, че ще преодолеят всякакви препятствия.

На вратата се почука.

— Кой е? — високо попита Марнър.

— Аз — отвърна домергиецът. — Плорваш.

Вратата мигновено се разтвори.

— Кой отвори вратата? — учудено попита Плорваш.

Марнър се усмихна.

— Опитайте още веднъж. Излезте в коридора, затворете вратата и кажете „Плорваш“.

Домергиецът пристъпи на място, обърна се, излезе в коридора, притвори вратата след себе си и промърмори името си. Вратата веднага се разтвори. Плорваш прекрачи прага и като местеше поглед от Марнър към Кемридж, попита: „Какво сте направили?“

— Заинтересува ни устройството на бравата — отвърна Кемридж — и решихме, че си струва да го подобрим. Прибавихме към схемата звуково реле, което реагира на име и автоматично отваря вратата.

Чужденецът се намръщи.

— О, да… — промърмори той. — Много интересна идея. А сега да поговорим за условията на изпитанието. Приготвихме за вас специална лаборатория в предградието на столицата. Както беше уговорено, ще получите две предварителни задачи. Ако се справите с тях, ще ви предложим и трета задача. Изпитанието ще продължава до неуспех.

Лабораторията надхвърли всички очаквания.

Марнър внимателно влезе и се огледа. Отляво го гледаше зеленият екран на осцилографа, вдясно светеха дисплеите на компютрите. Едната стена на залата бе заета от полици с инструменти и прибори. Една до друга бяха наредени работни маси със специални приспособления.

— Вие опростявате нашата задача — каза Кемридж. — В такава лаборатория може да се творят дори чудеса.

— Ние играем честно — отвърна Плорваш.

— Това е справедливо — кимна Кемридж. — Кога можем да започваме?

— Веднага — Плорваш вдигна едно пипало и извади от гънките на тюрбана си пластмасова тубичка, дълга десетина сантиметра, пълна с бяла течност. — Това е крем за отстраняване на косми — той изстиска няколко капки в лъжичкоподобния край на друго пипало и го поднесе към гъстата си рижа брада. Там, където пипалото докосваше космите, оставаше гладка кожа.

— Много полезно нещо — продължи домергиецът, като протегна тубичката към Марнър. — Вашето първо задание е да създадете аналогичен крем.

— Ако не ви затруднява, бихме искали да получим и втората задача. Тогава всеки от нас ще има с какво да се занимава — каза Кемридж.

Домергиецът се намръщи.

— Искате едновременно да се заемете с двете задачи? Добре — той се обърна, излезе от лабораторията и се върна след няколко минути, като носеше нещо, което смътно приличаше на мишеловка.

— Ние използуваме това устройство за лов на дребни гризачи — обясни Плорваш. — Тези животни реагират на различните цветове и затова като примамка в капана използуваме светлинно устройство. Така например ловим ворки — той натисна клавиш на задното табло и мишеловката се изпълни с тъмнозелена светлина, — а така — флейби — пипалото му докосна друг клавиш и зеленината се смени с нежнорозово сияние. Веднага замириса на развалени зеленчуци.

— Както виждате, капанът е универсален — продължи домергиецът. — Ние сме ви снабдили с различни видове гризачи. Те са ето в тези клетки — той показа стената в дъното — и вие трябва да създадете аналогична конструкция. Или поне се надяваме, че ще я създадете.

— Това ли е всичко? — попита Кемридж.

Плорваш кимна.

— Както се уговорихме, времето за решаване на задачите не се ограничава.

След четири дни Марнър позвъни на Плорваш.

Широкото лице на домергиеца изпълни екрана на видеофона.

— Завършихме — кратко отвърна Марнър.

След петнадесет минути Плорваш влезе в лабораторията. Марнър и Кемридж се занимаваха с нещо около клетките.

— Стойте на място! — викна Кемридж, щракна изключвателя и трийсетте клетки се отвориха изведнъж.

Пълчища домергийски гризачи се втурнаха към Плорваш. Той направи крачка назад.

— Какво сте намислили?

— Не се вълнувайте — успокои го Марнър. — Сега ще видите всичко сам.

Животните, без да обръщат внимание на Плорваш, се насочиха право към бръмчащото съоръжение до вратата. То преливаше в различни цветове, издаваше странни миризми и цвъркащи звуци. Когато животните се приближиха плътно до устройството, на пода се отвори люк и две гребла хвърлиха в него всички животинки. Капакът на люка веднага се затвори.

Инженерите дойдоха при Плорваш.

— Ние модернизирахме първоначалния модел — обясни Марнър. — Нашата конструкция е много по-добра. Тя лови всички наведнъж, докато вашата се настройва само за един вид.

Плорваш утвърдително кимна.

— Много добре. Прекрасно решение.

— Направили сме подробни чертежи — добави Кемридж. — На Домерг този капан несъмнено ще има голяма търговска стойност.

— Вероятно, да — призна Плорваш. — А какво стана с крема за премахване на косми?

— Това е съвсем просто — усмихна се Марнър. — С такава апаратура без всякакви усилия определихме химическия състав. Впрочем ние внесохме някои корекции.

— В какъв смисъл?

Марнър потърка бузата си.

— Още преди два дни изпробвах крема на себе си, а кожата ми си остана все така гладка, като на бебе. Изглежда, еднократната употреба ще стигне за цял живот.

— С първите две задания се справихте. Най-интересното е, че и вашите съперници също успешно преодоляха тази бариера. Аз разговарях с нашия консул на Земята — вие, разбира се, го помните, и той ми съобщи за това.

— Много се радваме — изръмжа Марнър, — но всичко зависи от третата задача, нали така?

— Съвършено вярно — кимна Плорваш. — Както разбирам, вие сте готови да пристъпите към нея?

Пет минути по-късно Марнър и Кемридж гледаха плетеницата от тръбички и проводници, предназначени, както изглежда, за подаване на енергия към сложна система от бутала и лостове.

С пределна предпазливост Плорваш постави странното устройство на една от масите.

— Какво е това? — попита Марнър.

— Сега ще видите — чужденецът извади дълъг шнур с щепсел на края и го включи в контакта. В центъра на необикновената машина засвети ярковишнева точка. Буталата и лостовете се задвижиха, ускорявайки ход. След няколко мига машината достигна работния си режим. Буталата равномерно се движеха напред-назад.

Кемридж погледна домергиеца.

— Това е двигател, така ли?

— Прав сте, разбира се — усмихна се Плорваш. — А за да разберете защо го донесох тук, измъкнете щепсела от контакта.

Кемридж изпълни молбата на домергиеца. Пръстите на ръката му се разтвориха и щепселът падна на пода.

— Той… не спря! — прошепна Кемридж. — Буталата продължават да се движат!

— Това е енергийното сърце на нашата цивилизация — гордо отвърна Плорваш. — Подобни устройства използуваме навсякъде. Вашата трета задача е да създадете аналогична конструкция.

И без да бърза, домергиецът излезе от лабораторията. Щом вратата зад него се затвори, земляните се спогледаха и отново се обърнаха към машината.

Буталата се движеха с предишния ритъм.

Марнър облиза пресъхналите си устни.

— Дейв — прошепна той, — ще успеем ли да построим вечен двигател?

— Трябва да спрем това нещо — каза Марнър накрая — и да погледнем какво има вътре.

След половин час напрегната работа те разбраха как да я спрат.

Марнър потри доволно ръце.

— А сега да разглобим тази дреболийка на винтчета и да изясним защо се върти — той се обърна към Кемридж. — Дейв, нека приемем за аксиома, че щом домергийците са построили такава машина, значи това е възможно. Разбрахме ли се?

— Ако не беше така, отдавна да съм се отчаял — изръмжа Кемридж.

Те се наведоха над загадъчната машина.

— Хм-м, прилича на затворена регенеративна система с обратна положителна връзка — промърмори Кемридж. — Енергията върви и върви в кръг.

— Май е така — кимна Марнър. Той изтри потта от челото си. — Дейв, трябва да размотаем това кълбо.

След месец машината работеше.

След известно колебание те повикаха Плорваш.

— Ето — Марнър показа устройството, което стоеше до конструкцията на домергийците. Буталата на двете машини се движеха ритмично напред-назад.

— Тя работи? — недоверчиво попита Плорваш.

— Засега не спира — отвърна Марнър.

— Значи работи? — повтори Плорваш. — Как?

— Преобразуване на енергията на хиперполето — поясни Кемридж. — Наистина връзката е доста сложна, но, изглежда, намерихме оригинално решение. Чертежите и изчисленията са в съпроводителната записка. Ние не можахме да построим аналог на вашата машина, но постигнахме същия резултат, тоест изпълнихме поставеното условие.

— Свикнали сме да преодоляваме трудности — усмихна се Марнър. — А отначало не можехме и да си представим, че сме способни на такова нещо. Но ни притиснахте до стената и се наложи да надминем себе си.

— Аз също мислех, че няма да се справите с тази задача — прегракнало каза Плорваш. — Значи казвате, че работи? Без никакви фокуси?

— Разбира се! — с негодувание възкликна Марнър.

— Искам да ви задам един въпрос — Кемридж показа правоъгълната черна кутийка, която едва се виждаше през плетеницата от проводници на домергийския модел. — Ние така и не разбрахме какво е това. Не можахме да я отворим, за да се запознаем със схемата, затова се наложи да внесем съвършено нови елементи. Какво е предназначението й?

Плорваш се обърна, погледна го в очите и дълбоко въздъхна.

— Това е източникът на енергия, миниатюризиран фотоелектрически усилвател. С негова помощ машината ще работи още две седмици, а след това ще спре.

— Как така? — изуми се Марнър.

— Струва ми се, че е време да се обясним — отвърна домергиецът. — У нас, както и в цялата Вселена, няма вечни двигатели. Ние съзнателно ви излъгахме, за да ви накараме да създадете подобна конструкция. Това, може би е неетично, но, честно казано, ние не вярвахме в силите ви. Всъщност ние привлякохме най-добрите специалисти, за да направят този имитатор.

Марнър се отпусна на стола.

Кемридж остана прав, не вярвайки на ушите си.

— Тоест ние изобретихме това… нещо, а вие… вие… — Марнър млъкна.

Плорваш кимна.

— Аз съм толкова потресен, колкото и вие — той се отпусна на стола, който изскърца под тежестта му.

Кемридж пръв дойде на себе си.

— Какво пък, щом като изпитанието е завършено, ние си прибираме машината и се връщаме на Земята.

— Страхувам се, че не можете да направите това — спокойно възрази Плорваш. — По закона, приет преди седемстотин години, резултатите от всяко изследване, извършено а държавна лаборатория, са собственост на държавата. Тоест ние… м-м… конфискуваме този… м-м… двигател.

— Но това е невъзможно! — възмути се Марнър.

— При това — продължи Плорваш — ще ни се наложи да задържим и вас. Искаме да ни покажете как се строят такива машини.

— Искаме среща с консула! — решително заяви Марнър.

— Добре — съгласи се Плорваш. — Мисля, че имате това право.

Консулът, добродушен побелял джентълмен на име Колбертон, дойде в лабораторията след два часа.

— Всичко това е много неприятно — каза той, след като изслуша инженерите.

— Но вие, разбира се, ще можете да ни измъкнете оттук! — възкликна Марнър. — Този двигател ни принадлежи и те нямат право да ни задържат.

— Не, разбира се, не — съгласи се консулът. — Във всеки случай земните закони не допускат това. Но за съжаление по законите на Домерг това изобретение им принадлежи. А в съответствие със съглашението от… м-м 2716 година, отнасящо се до териториалния суверенитет, земляните, намиращи се на Домерг, се подчиняват на законите на тази планета.

— Значи се насадихме?

Консулът разпери ръце.

— Разбира се, ще направим всичко, което е по силите ни. Ние сме ви много задължени. Вие издигнахте престижа на Земята в очите на цялата Галактика.

— А каква е ползата ни от това? — измънка Марнър.

— Ще се постараем да ви помогнем. Във всеки случай ще настояваме да ви създадат всички условия за нормален…

— Слушайте, Колбертон — прекъсна го Кемридж, — на нас не ни е нужен нормален живот на тази планета даже ако ни развличат по двайсет и четири часа в денонощие. Не ни харесва тук. Искаме у дома.

Консулът поклати печално глава.

— Ще направим всичко възможно. — Той помълча и като въздъхна дълбоко, добави: — Струва ми се, че има една възможност. Спомняте ли си двамата домергийски инженери, които се отправиха на Земята, за да решават техническите задачи на земляните.

— Какво общо имат тук домергийците? — прекъсна го Кемридж.

— Те са единственият ви шанс — консулът понижи глас. — Както вече знаете, домергийците доста леко се справиха с първите две задачи.

Марнър и Кемридж нетърпеливо кимнаха.

Старият дипломат се усмихна.

— Колкото и да е странно, третата задача, която им дадохме, се оказа същата, както и вашата.

— Вечен двигател?

— Не съвсем. На тях им показали уж работеща антигравитационна машина и им предложили да направят аналог. Вероятно психологически нашите раси много си приличат.

— И какво по-нататък? — попита Кемридж.

— Засега нищо — глухо отвърна консулът. — Но ми съобщиха, че те се трудят с пот на челото. И много вероятно е да направят тази машина. Така че трябва да потърпите. А засега ще следим, да не изпитвате никакви неудобства.

— Все пак не разбирам — забеляза Марнър — какво ни свързва с тези домергийци.

— Ако те направят антигравитационна машина, ще се опитаме да направим размяна.

Марнър се намръщи.

— Но за това може да отидат години. Ако опитите им завършат с неуспех? Тогава какво?

Консулът неопределено повдигна рамене.

В очите на Кемридж проблесна искра.

— Джастин — обърна се той към Марнър, — знаеш ли нещо за гравитационните полета?

— За какво намекваш? — недоверчиво попита Марнър.

— Имаме прекрасна лаборатория. Мисля, че тези домергийци не биха се отказали да представят за свой антиграва, направен… например от нас, а?

— Вие искате да построите антигравитационна машина и тайно да изпратите чертежите на Земята, за да ги предадат на домергийците и… — консулът млъкна, забелязвайки, че никой не го слуша.

Марнър и Кемридж се бяха навели над масата и трескаво извеждаха уравнения.

Край