Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Сирвента нова днеска бих запял,

ала ще стане то пред оня Съд,

където далият ми дух и плът

без укор да ме пусне е избрал.

Но ако иска да ме прати в ада,

аз ще му кажа: „Господи, пощада,

така съм се намъчил в този свят,

издърпай ти ръжените назад.“

 

Там сонмът цял ще ахне занемял,

щом думите ми сетни отзвучат,

та ще му кажа, че на крив е път,

щом своите ненужно е презрял.

Защо тогава мъчи ги е наслада

и вижда в немотията отрада,

той трябва да е благ, добър и свят —

да приюти душите в своя град.

 

Ах, ако Господ Бог би пожелал

за адските слуги по-дълъг прът,

душите вред ще се развеселят,

а той самият би се възгордял.

Бих казал аз, че тъй им се то пада,

не са добри за райската ливада.

О, Боже, разгроми със тежък млат

на враговете гнусния отряд.

 

Пуснете ме през вашия портал,

че свети Петър ще бере срамът,

ако не дава да го пресекат

и към душите не изпитва жал.

Едва ли двор такъв ще ми допада —

един се смее, друг пък само страда.

Ала не ме ли пуснете отзад —

съмнявам се във вашта благодат.

 

Все още вярвам и съм предан цял,

на вас все уповава се духът

и докато шава още мойта плът,

спасение от вас ще съм желал.

Спестете си излишната досада,

върнете ме в коремната преграда

на мама и простете моя грях чепат —

греших, защото бях и жив, и млад.

Край