Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Ни ястреб, нито пък орел

са с усета на лешояд,

тъй както попът, пръв довел

отгде мирише на богат.

Другар му става светостта,

а щом го пипне болестта,

богатства му се завещават,

що близките не притежават.

 

Французинът, попът умел

са първи в този занаят;

предателят, лихварят смел

ги следват малко по-назад.

Измамата и подлостта

цъфтят наравно с хитростта,

но както много често става,

днес всеки лесно ги познава.

 

Да знаеш на какъв ченгел

върти се грешният благат.

Разбойник, току-виж, дошел,

ограби го до шушка, брат.

А сетне идва и смъртта

и го заравят във пръстта,

и гробът роден дом му става,

и нищичко не му остава.

 

Защо, човече неумел,

с пороци толкоз си чреват,

нали теб Бог те е довел

от нищото на този свят.

Отдаваш се на глупостта,

щом Бог не следваш в светостта

и, току-виж, те осиява

на Юда горестната слава.

 

О, Боже, с милост си дошел,

склони над нас лика си свят,

от пъклото да би отвел

и всеки грешник глуповат.

Ти избави го от калта,

в която тъне от лета,

прости му, Господи, тогава,

изповедта те задължава.

Край