Раймон де Миравал
Приятно е да пея, да съм мил…

Приятно е да пея, да съм мил

и времето това го поощрява;

в градини, по зелената морава

дочувам шум и цвъркот подранил

на птичетата дребни покрай мен

сред пъстротата цветна на дъгата;

такава трябва да е и съдбата

на всекиго, с Амор щом съюзен

ще стане той любовник съвършен.

 

Но аз за ухажор съм се вредил —

мен трудността не ме обезсърчава,

на гняв и злоба плячка аз не ставам,

на гордостта съм данъка платил.

Признавам, от боязън съм сразен:

пред хубавица знатна и богата

не смея да си вдигна аз главата,

сърцето си спотайвам примирен,

от прелестта й щом съм бил пленен.

 

И без да съм се в нещо провинил,

изпаднах в безизходица такава,

че някой би могъл да се съмнява

не съм ли образа й разкрасил.

Но вярвайте ми, аз съм убеден,

че няма друга дама на земята,

що равна ней могла би да се смята,

а плячка на лика й съвършен

и най-добрият падна в неин плен.

 

Тя иска ухажорът да е мил,

приятна й е всякаква забава,

но инак грубостта я отвращава,

простак там трудно би се закрепил.

А всекиго със синя кръв роден

посреща на трапеза тъй богата,

че той я слави чак до небесата

и после, даже и отдалечен,

се назовава неин роб смирен.

 

Не бих я с друга никоя сравнил —

веднъж такава хубост се създава,

на роза пъпка тя наподобява,

любов такава аз не бих сменил.

Желая я безумно всеки ден,

тя все не ми излиза от главата,

да я оставя слаба е душата

и все стоя край нея вцепенен,

от сладост днес съм омаломощен.

 

Лети, рефрен, към краля ни премил,

който сред радост чиста пребивава

и зло ликът му чист не помрачава,

такъв дано да се е съхранил,

към Монтагют да литне дръзновен,

над Каркасон да утвърди правата,

да бъде крал велик през времената,

пред неговия щит одързостен

да тръпнат фръзи, маври всеки ден.

 

Била сте винаги добра към мен

и песента към вас ми бе отплата,

но мислех, че пресъхнаха словата,

докато бях от Миравал лишен

и ваш да стане исках наскърбен.

 

Но обеща ми кралят суверен

(от думата си той не се отмята),

че ще ми върне бързичко благата,

та който със Амор е съюзен,

от радост там ще бъде есенен.