Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

В голяма болка и голяма жал

ми хвърлиха сърцето, за злина,

клеветници с фалшиви имена,

носители на мъка и печал.

Обичам ви над всичко на земята,

ала ви отдалечиха те от мен,

не мога да ви зърна никой ден

и примката си мъката замята.

 

Забрана да ви любя ми е дял,

отваря тя в сърцето празнина,

копнеж по вас там зрее, ала, на̀,

не е той там единствен избуял.

На враг дори протягам си ръката,

за вас щом каже нещо възхитен,

а оня, който ви кори вбесен,

и аз самата гледам го с отврата.

 

Но страх неоправдан ви е сковал,

че съм способна да ви изменя,

за друг любовник няма да склоня,

дори и да ме увещава крал,

Амор ме е понесъл на крилата,

сърцето ми за вас тупти весден

и някой да ми стане сюзерен,

владял би тялото ми, не душата.

 

Приятелю, сърцето в скръб се мята

и щом запея, вместо мил рефрен

излиза плач печален и студен,

че в строфите убягват ми словата.

Край