Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Не ми се пее — сила не остава,

голяма мъка днес ми причинява

когото любя със любов такава,

а той любезност, милост не признава,

нито на красотата ми е в плен

и все така ме мами и предава,

сякаш съм грозна и е наскърбен.

 

За мене е утеха, ще призная,

че в никаква простъпка се не кая,

обичам ви, Сеше, над всичко, зная,

харесва ми с любов да ви обая,

а вие сте за почести роден,

горд в думи и в дела докрая,

ала към всички други, не към мен.

 

Вий горд сте и поглеждате с досада,

приятелю, по вас сърцето страда,

но ако нейде другаде отрада

намирате, при хубава и млада,

спомнете си за оня хубав ден,

когато Бог ни утеши с наслада —

не иска той към мен да сте студен.

 

Безспорно сте на доблести богат, а

голяма чест нерядко примка мята,

че аз не знам девойка на земята

към вас копнеж да не таи в душата

но, мили, вие в туй сте изкусен —

на вас ви се полага най-добрата,

спомнете си решеното пред мен.

 

Уви, и доблестта не е закрила,

а красотата ми изгуби сила,

затуй сега изпращам ви унила

послание чрез тази песен мила

и искам да узная някой ден

към мен ли грубостта ви е избила,

или сте просто горд и натъжен.

 

Предай му, песен, щом съм го решила,

че гордостта опасен е рефрен.

Край