Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Плачът и всички болки, и скръбта,

и мъките на черната печал,

които е познал до днес света,

приумножени, са нищожен дял

спрямо смъртта на краля ни злочест.

На младост, доблест беше той домът,

без него пуст и мрачен е светът,

там радостта, уви, не пребивава.

 

Изцяло са подвластни на скръбта

войниците на смелия ни крал;

певци, жонгльори също във смъртта

съзират оня враг освирепял,

който отвлече краля им злочест.

Той стигнал бе на щедростта върхът

и мисля си, едва ли други път

светът в подобна скръб ще пребивава

 

О, смърт-убийца, извор на скръбта,

гордей се, че лиши от земен дял

най-доблестния рицар на света,

че беше той за всички идеал

и връх на доблест, кралят ни злочест.

А можеше сам Господ милосърд

да не прекърши младата му плът —

невзрачни много на света остават.

 

Сред този свят мизерен на скръбта

любов същинска аз не съм видял,

изгаря всичко, чезне в пепелта

и днешният ни ден събужда жал.

Та вгледайте се в краля ни злочест —

пред доблестта му стряска се умът,

но той ни изостави насред път

и скръб и черна мъка ни остава.

 

На оня, който ни милей в скръбта

и изкуплението е избрал,

за да спаси нас грешните в смъртта

(така постъпва верният васал),

аз моля се за краля ни злочест

да му прости, щом благ му е духът,

и да го настани във онзи кът,

където скръб, ни гнет не пребивава.

Край