Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

Тъй както много тежък плод едва

издържа кленът, цепи се със звук,

любимата си аз изгубих тук,

премного я обичах, затова.

Ала макар и вече победен,

невинен сторих тежкия си грях,

а че е лудост чак сега разбрах,

макар че все умът ме води мен.

 

Голям светец и богу не е драг,

желания не дръжте под юзда;

знам, че не иска виното вода,

но често служим си с един черпак.

Понякога и с ум голям дори

човек извършва глупости безброй,

та не е лошо да примесва той

ум с лудост и не ще да се кори.

 

Ала и аз не се намирам в свойта власт.

Макар че ориста си съм приел,

все пак от вас бих злото предпочел,

отколкото да завоювам друга аз.

Но вярвам, че ще бъдем скоро квит

и ще остана мъдър в горестта —

според закона чист на любовта

от вашата злина съм най-честит.

 

За чуждо „да“ не бих дал вашто „не“,

макар смехът ми да замира в плач.

На чистата си радост съм палач —

смъртта стои на ваште рамене.

Така и василискът падна с вик,

когато се съгледа отразен.

И вие огледало сте за мен,

убивате ме с поглед, не с език.

 

За вас е все едно дали съм жив.

Постъпвате с мен, както със хлапак,

комуто са подхвърлили петак

и мигом той усеща се щастлив.

А радостта му, зная, не вреди,

но вземат ли играчката му, знай,

то сълзи са и плачове без край

и дваж е по-нещастен отпреди.

 

Кралю, и вам за доблестта сполай,

днес повече от вчера да блести.

Край