Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

На хубавото време прелестта

през лятото възражда ме и мен,

на птиците цвъртежа упоен

ме радва, радват горските цветя.

Което всички радва, не е грях,

и мен че радва, скоро аз разбрах.

Насладата към мене се задава,

тя плът и дух ведно успокоява.

 

Амор не ми отнема радостта,

Амор държи ме в своя сладък плен,

чрез него аз съм горд и вдъхновен,

чрез него опознавам горестта.

Чрез него любовта с един замах

превзе ме и без воля се видях.

Любезността почитам оттогава,

делата ми Амор щом направлява.

 

Приятна ми е, скъпа, мисълта,

че съм от красотата ви сразен,

а вас ви славят всеки божи ден

и мен диви ме тази красота.

От тази красота аз онемях

и миг по-късно вече влюбен бях.

Приятно е за вас да промишлявам,

да ви обичам, да ви обожавам.

 

Вас Господ Бог дари ви с милостта,

щом сам от доблестта ви е пленен.

И аз от него ще съм опростен,

че се смирих пред вас, пред скромността.

Ала клеветници, лъжци, разбрах,

не люби Господ — нека тръпнат в страх.

Бог любовта изящна одобрява,

а скуката навеки запретява.

 

Копнея да ви зърна, скъпа, та

затуй съм толкоз тъжен и сломен,

от вас е моят жребий предрешен

и крал да стана ви е във властта.

Такъв магнит в очите ви видях,

че друго да желая ставам плах.

Добра бъдете, скъпа, и тогава

едничко милост ще ви направлява.

 

О, радост чиста, връх на любовта,

чрез теб светът се вижда обновен

и аз самият ставам възроден,

че превъзхожда всяко благо тя.

Пред всичко друго радостта избрах

и вас, любима, с нея пожелах,

та радостта сега ме придружава

и ви желая щастие и слава.

Край